Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— На мен ми харесват вторите — заяви Гер. — Какво стана след това?
— Как да ти кажа… Това, което стана после, може да се възприеме и като „съвпадение“. Но работата е там, че когато в нещо е замесена Еми, никога не може да се говори за съвпадения. Както се оказа, богатият племенен вожд, за когото ми бе разправял бившият собственик на наметалото, случайно беше вожд на рода на Алброн. Казваха му Гости Големия търбух и той бе собственик на мост, за чието ползуване се заплащаше. Въпросният мост беше нещо като златна мина. Поне така ми казаха посетителите на една малка крайпътна кръчма.
— Елиар, ти чувал ли си за този Гости? — попита Гер. — Щом някога е бил вожд на вашия род, би трябвало да са се запазили някакви спомени за него.
— Чувал съм, разбира се — отвърна Елиар. — Най-известната история, свързана с него, е тази, която сега разказва Алтал. Във всички наши предания Алтал е известен като разбойник. Разбира се, неговата версия може би няма да съвпадне с тази, която знам.
— Сега ще продължа — каза Алтал. — Та, където и да отидех в Арум, всички говореха само за несметните богатства на Гости. В кръчмата реших, че може би ще си струва да погостувам на този богат дебелак, за да проверя доколко са верни приказките за неговите богатства.
— Още тогава ли реши да го ограбиш? — попита с въодушевление Гер.
— Да. Реших, че ще го направя, ако ми се удаде възможност. Отидох в крепостта на Гости и със сладки приказки успях да му вляза под кожата. Това се случи много, много отдавна, и обстановката тогава не бе чак дотам изискана. Домът на Алброн е истински замък, с каменни стени и мраморни подове. Гости Големия търбух живееше в крепост от дървени трупи и в трапезарията му се въргаляха прасета.
Андина изсумтя отвратено.
— Това си имаше и известни преимущества, Андина — обясни Алтал. — Когато държиш прасета под масата, не си губиш времето да изхвърляш боклуците на сметището.
— Няма ли да престанеш? — попита Андина.
— Извинявай — каза Алтал. — Както и да е, прекарах зимата в приказки и хапване с Гости. Разбира се, не пропуснах междувременно да разбера къде си държи парите и да проверя състоянието на ключалката.
— Правилно — каза Гер с тон на познавач.
— Е, дойде пролетта и снегът в проходите започна да се топи. Реших, че е време да се сбогувам с Гости и с прасетата му и една вечер посетих съкровищницата му. И направо се смаях. Приказките за несметните му богатства се оказаха именно приказки. Празни. Не открих никакво злато. Открих само медни монети — и няколко бронзови. Бях изгубил почти цяла зима за нищо. Прибрах бронзовите монети и си тръгнах още преди изгрев слънце.
— Това каква връзка има със загубата на наметалото?
— Ще стигна и до това, Гер. Гости, разбираш ли, беше обикновен дебел вожд на малък род и копнееше за слава. Аз му осигурих тази слава. Веднага след това започнаха да се носят слухове, че свръхопитен крадец обрал съкровищницата на Гости и изнесъл от нея поне десетина торби злато. Той предложи награда за главата ми и цял Арум се сдоби със съвършено точно описание на известното ми наметало. В този момент, ща не ща, нямах друг избор, освен да се отърва от него.
— Ужас — промърмори Лейта.
— Тази история изобщо не е забавна — намръщи се Гер.
— Не всички истории имат щастлив край — каза философски Алтал. — Тази е една от тях.
— Защо не поизменим някои неща в нея така, че да се получи щастлив край?
— Добре, следващия път ще поизменя едно-друго, за да зазвучи по-добре — обеща Алтал.
— Не това имах предвид, Алтал. Не става дума за това какво ще разкажеш. Помислих си, че биха могли да се променят самите тогавашни събития, за да може нещата, които после са се случили, да се развият другояче. Така, както би ни се искало на нас — каза Гер. После за миг сбърчи чело. — Когато всичко това се случи, ти вече беше ли се срещнал с Генд?
— Не. С Генд се срещнах по-късно, когато напуснах Арум и отидох в кръчмата на Набжор в Хуле. Дотогава не бях чувал за Генд, но съм сигурен, че той бе чувал за мен. Когато дойде в кръчмата на Набжор, той каза, че ме бил търсил месеци наред. Какво общо обаче има Генд с цялата тази работа?
— Ти каза, че той те е преследвал?
— Да. Поне така ми каза.
— В такъв случай това, което съм намислил, би могло да се получи. След като той те е преследвал, бихме могли да го използуваме, за да се получи по-хубава история.
— Гер, би ли уточнил какво имаш предвид? — попита Бейд измъчено. — Ти за история ли говориш, или за реалност?
— Та те не са ли едно и също нещо, господин Бейд? Един наистина добър разказвач винаги променя историите си, за да звучат по-красиво. Ние обаче сме тук, в Дома, и разполагаме с нашите врати. Нима не можем по същия начин да променим самата реалност?