![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
В тъмнината.
Отговори
Толкова много работа ме чака. Палатата на въпросите не беше пострадала и сега някой трябваше да поеме нещата под контрол. Но кой? Началник Гойл? Боя се, че стрелата в сърцето ще го възпрепятства. Някой трябваше да се погрижи за интернирането на затворниците в Англанд, да поеме разпитите на стотиците гуркулски военнопленници. Армията ги изтикваше към Келн и броят им нарастваше ежедневно. Кой да се заеме с това? Практик Витари? Омете се от Съюза заедно с децата си. Някой трябваше да разследва измяната на лорд Брок. Да го докопа, да изобличи съучастниците му. Да извърши арестите, да се сдобие със самопризнанията. И кой остана, който може да свърши всичко това? Архилектор Сълт? О, майко мила, не.
Стиснал зъби срещу непрестанната болка, Глокта спря запъхтян пред вратата си. Мъдро решение, да се преместя в източните части на Агрионт. Човек трябва да е благодарен за малките неща като това, да има къде да отпусне жалката останка на тялото си в края на деня. Старото ми жилище със сигурност стене под тонове боклук и отломки, също като…
Вратата беше открехната. Побутна я леко и тя се отвори. В коридора се процеди меката светлина на лампа и падна върху прашните дъски, върха на бастуна и калния връх на един от ботушите му. Нямам навика да оставям отключени врати, още по-малко — запалени лампи. Езикът му се плъзна нервно по дупките във венците. Посетител. Неканен гост. Да вляза и да го приветствам с добре дошъл? Погледът му се насочи към потъналия в сенки коридор. Или да побягна? Почти се усмихваше, когато направи първата мъчителна крачка през прага — бастуна напред, после десен крак, накрая провлачване на левия.
Гостът на Глокта седеше до прозореца. Лампата обливаше със светлината си изпъкналите части на лицето му, а хлътналите лежаха потънали в студени сенки. Пред него лежеше игралната дъска за квадрати, подредена, както я беше оставил Глокта. Плочките хвърляха дълги сенки по разграфеното на квадрати игрално поле.
— А, началник Глокта. Чаках те.
И аз теб. Глокта докуца до масата. С неохотата на влачещия крака към бесилката. Е, хайде. Не може вечно да надлъгваш палача. Ако не друго, поне мога да получа някои отговори, преди да е дошъл краят. Открай време си мечтая да умра добре просветен. Отпусна се бавно на свободния стол и изпъшка тежко.
— С кого имам удоволствието да разговарям, с господин Валинт или господин Балк?
— С двамата, разбира се — усмихна се Баяз.
Глокта уви език около един от зъбите си и го отлепи с шумно мляскане.
— И на какво дължа тази огромна чест?
— Не казах ли, след разходката ни в Кулата на Създателя, че ще дойде момент, в който двамата ще трябва да си поговорим? Да поговорим за това, което искам аз, и за това, което искаш ти? Е, моментът дойде.
— О, славен миг.
Първия магус го изгледа със същия поглед, с който човек гледаше непознат бръмбар.
— Интригуваща личност си ти, началник. Животът ти изглежда непоносим, но ти си се вкопчил в него със зъби и нокти. Бориш се за него с всяко оръжие и стратегия. Направо отказваш да умреш.
— Готов съм да умра — отвърна на погледа му Глокта. — Но отказвам да загубя.
— На всяка цена, а? Двамата с теб сме последните от нашия вид, от нашия много рядък вид. Ние знаем какво трябва да се направи. И когато го правим, окото ни не трепва, не се разнежваме от чувства. Помниш лорд-канцлер Фикт, естествено…
— Ще трябва доста назад да се върна в спомените си, но… Златния канцлер? Говореше се, че управлявал Висшия съвет в продължение на четирийсет години. Казват, че на практика управлявал Съюза. Сълт го казваше. Каза също, че смъртта му оставила празнина, в която той и Маровия нямаха търпение да се наместят. И точно от там тръгна грозният танц, в който ме въвлякоха. От посещението на архилектора със самопризнанието на стария ми приятел Салем Рюз, от ареста на началника на Монетния двор Сеп дан Тюфел…
Баяз прокара пръст по дъската, сякаш обмисляше следващия си ход.
— Имахме уговорка с него, Фикт и аз. Аз му дадох властта. Той ми служеше вярно.