Пробуждането на демона

— Е, хайде да те видим! — извика едрият мъж, набирайки увереност от мисълта, че другарят му е наблизо.

Имаше обаче нещо, което го тревожеше — металическият звън, разнесъл се, когато камата на Катерицата се удари в гърдите на чудовището. Фоморийските великани бяха достатъчно опасни противници и без доспехи!

А този наистина имаше такива, със собствените си очи се убеди Полсън, когато огромното създание се приближи. Още две ками изсвистяха във въздуха, полетели към главата на великана. И двете улучиха целта си, и двете тупнаха на земята, спрени от як метален шлем.

— Безсмислено е! — извика Полсън и тъкмо се канеше да побегне, когато ярко оранжево сияние привлече погледа му.

Забави се само за миг, точно колкото да разбере, че зад първия великан има и втори, а светлината идва от копието в ръката му! Вдигна меч, за да се защити, ала излязлото изпод ръцете на демона оръжие с лекота прекърши острието, преряза ръката му надве и потъна дълбоко в корема му.

Вълни от раздираща болка разтърсиха тялото на Полсън. Никога не бе вярвал, че е възможно да изпита подобна агония. Докато съзнанието бързо го напускаше, усети как великанът го вдига високо във въздуха, а после с едно рязко движение на китката го запраща надалеч в нощта. Право в прегръдката на смъртта.

Пищейки ужасено, Катерицата се втурна да бяга, а по бузите му се стичаха горещи сълзи — сълзи на страх, но и на болка от загубата на още един скъп приятел. Наоколо беше пълно с великани, а горещината, която страховитото копие излъчваше, го следваше по петите. Знаеше, че трябва да се върне в лагера, ала в същото време разбираше, че така ще изложи и останалите на опасност, която най-вероятно щеше да сложи край на малкия им отряд.

Вместо това хитрият дребосък се зарови напълно в купчината сухи листа, натрупани в основата на едно особено дебело дърво, и затаи дъх. За огромна негова радост, двама великани минаха на по-малко от метър от скривалището му, без изобщо да го усетят; миг по-късно покрай него профуча още едно чудовище, следвано от великана с нажеженото копие.

Той също се накани да продължи напред, ала демоничното оръжие го накара да се закове на място пред едно съвсем обикновено на вид дърво.

Катерицата се опита да извика, когато листата най-неочаквано се разхвърчаха на всички страни и пред погледа му изникна огромният звяр, вдигнал страховито копие над главата си. Опита се да изкрещи, ала от свитото му гърло не излезе друг звук, освен задавен клокот, а и той бързо заглъхна, когато копието намери целта си.

Виковете на обречените ловци предупредиха Елбраян и останалите за надвисналата опасност, така че когато първият великан изскочи от храстите край лагера им, те вече бяха готови да го посрещнат. Вземайки го за обикновен кон, жестокото създание се втурна зад Брадуордън, който стоеше с приведена глава.