Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Бърз като мълния, кентавърът се обърна, тъкмо когато чудовището минаваше покрай него и вдигна лъка си. Стрелата намери целта си и със силно дрънчене се удари в металната броня. Успя да я пробие и потъна в незащитената плът отдолу, ала не достатъчно дълбоко, за да нанесе сериозно поражение. Три дълги скока и Брадуордън се озова до великана и с все сила го изрита в гърба, като в същото време го удари с лъка си, който при сблъсъка със здравите доспехи се строши на две. Чудовището се олюля и рухна на земята и Брадуордън, проклинайки се, задето бе използвал оръжието по този начин, посегна към тежката си сопа. В този миг измежду дърветата се показаха още двама великани и се нахвърлиха върху него.
— Какво е това? — попита Пони, когато Авелин извади камък, какъвто тя не беше виждала досега — съставен от много черни осмостенни кристали.
— Магнетит — обясни монахът и потъна в магията на камъка.
Двамата великани бързо скъсяваха разстоянието, което ги делеше от Брадуордън, Елбраян пък бе хукнал на другата страна, където, разбра Пони по виковете му, очевидно бе открил още врагове.
Младата жена остави Авелин и се втурна към пазителя.
Оранжевото сияние съвсем ясно ги очертаваше — три огромни чудовища, които бързо се приближаваха. Тетивата на Ястребокрилия пееше безспир, стрела след стрела свистяха във въздуха и се удряха в якия метал — първо в нагръдника, а после и в забралото на шлема, с такъв устрем, че гнусното създание скоро зави от болка. Стиснало лицето си с ръце и почти ослепено, то се дръпна назад.
Когато Пони дотича при него, Елбраян свали лъка си и извади Буря. Каза й да се заеме с великана вляво, защото усещаше, че в обляното от оранжева светлина копие в ръцете на другия се крие нещо демонично.
Пони не се и опита да спори, убедена, че първото чудовище, което сякаш бе по-малко от онова с копието, като че ли е по-лесната жертва… ако изобщо това можеше да се каже за който и да било великан! Хвърли се натам и когато свирепото същество вдигна огромния си меч, тя се престори, че се кани да отскочи назад. Вместо това направи крачка вляво, после се върна обратно надясно, след което се спусна напред, провря се под оръжието му и се претърколи право между разтворените му крака.
Великанът реагира неочаквано бързо и рязко се изпъна, с намерението да приклещи глупавата жена между краката си.
Само че тя очакваше подобна реакция и с помощта на хематита, който стискаше в едната си ръка, призова мощна мълния, която опали бедрата на чудовището и го накара да залитне от болка. Поне за няколко секунди то не можеше дори да помисли да събере крака — предостатъчно, за да може Пони да се измъкне от другата страна, да извади меч и да го забие в гърба на противника си, с надеждата да намери пролука между плочките на бронята.
Такава не откри, ала въпреки това остана зад олюляващия се звяр, хвърляйки се настрани, когато той, посъвзел се от ударилата го мълния, се опита да се обърне и да я улови.
Елбраян не знаеше какво да мисли за своя неприятел и най-вече — за обляното от светлина оръжие в ръцете му. Защо ръцете на чудовището не изгаряха, чудеше се той, та копието несъмнено бе нажежено до червено!
Тези мисли бързо отстъпиха място на далеч по-належащия въпрос как да попречи на спускащото се към него острие да пробие огромни дупки в тялото му. Бърз като котка, пазителят се хвърли настрани, като отбиваше с Ястребокрилия всеки замах на последвалото го копие, при което във въздуха се разлитаха безброй оранжеви искри.
Трябваше да открие начин да достигне главата на неприятеля си. За щастие, преди падането на нощта бе успял да разучи местността и я бе запомнил до най-малката подробност. Без да се колебае, той се хвърли настрани, после скочи върху една кръгла скала и рязко се обърна, готов да посрещне последвалия го великан.
Изравнил се с чудовището, Буря се стрелна към очите му. То се опита да отбие връхлитащия меч, ала беше прекалено бавно — острието се стовари върху забралото с такава сила, че запрати главата му назад.
Гигантското копие политна към Елбраян и той се отдръпна, извъртайки се на една страна. После отново се хвърли напред, замахвайки за свиреп страничен удар в мига, в който звярът прибра оръжието си. От страховития сблъсък с Буря шлемът на чудовището се търкулна на земята, а то самото залитна настрани.
— Следващият път вече няма да има какво да те предпази! — закани се пазителят.
Само че великанът нямаше намерение да се отказва толкова лесно. Нахвърли се върху дръзкия човек, ала ловко отскочи, когато Буря се насочи към копието му, докато Елбраян се завъртя леко, готов всеки миг да се дръпне назад или встрани. Чудовището рязко смени посоката на удара и вместо това заби тежкото си копие дълбоко в камъка. Прекалено изненадан от тази неочаквана маневра, младият мъж пропусна да се възползва от открилата се пролука в защитата на великана.