Сбогуване [bg]

Приближава се до лавиците с книги и вижда стари томчета на Шекспир, Дикенс. Също и Керуак, Хемингуей и Стайнбек. Някои са със странни букви, приличат на еврейски. Университетски учебници. Джейни вади един и го разлиства. Вижда нещо написано — това трябва да е почеркът на баща й — под списък от зачеркнати имена.

Тя кляка и разглежда учебника, чете бележките в полетата. Чуди се дали са негови, или ги е писал някой друг преди него. Корицата е повредена, някои от страниците липсват, Джейни затваря учебника и го връща на рафта.

Кабъл преглежда документите на бюрото.

— Фактури — казва. — За всякакви откачени неща. Бебешки дрешки. Видеоигри. Бижута. Снежни преспапиета, за бога. Чудно къде ли ги държи. Малко е странно, мен ако питаш.

Джейни се изправя и отива при Кабъл. Вдига някаква тетрадка и я отваря. Вътре, чисти и подредени, открива счетоводни сметки. Всички за различни неща. Джейни прелиства с любопитство тетрадката, после излиза пред входната врата. Вкарва кашоните вътре и преглежда адресите на подателите. Сравнява ги с тези в тетрадката.

Пъха кичур коса зад ухото.

— Мисля, че е имал малък интернет магазин, Кейб. Купувал е стоки евтино и после ги е препродавал във виртуалния си магазин за печалба. Онзи стелаж в ъгъла му е служил за диспечерски отдел.

Посочва голямата етажерка.

— Може би ходи и по гаражни разпродажби, за да изкупува определени вещи.

Джейни кимва.

— Странно е, че е учил точни науки, а накрая се е занимавал с това. Чудя се дали не са го уволнили или нещо такова?

— Като се имат предвид състоянието на икономиката на Мичиган и растящата безработица напоследък, това е напълно възможно.

Джейни се ухилва.

— Такъв си всезнайко. Обичам те. Много те обичам.

Лицето на Кабъл светва.

— Благодаря ти.

Джейни оставя тетрадката на масата и вдига едно много изхабено томче с меки корици — „Параграф 22“. Прелиства го и забравя мисълта си. Вижда откъснато парче хартия, използвано за разделител. Върху него е надраскано с молив: „Вилицата на Мортън“.

Това пише.

Джейни затваря книгата и я оставя обратно на бюрото.

— Сега какво?

— Какво искаш да правим? Аз не виждам доказателство, че е бил ловец, а ти?

— Не. Но пък би ли намерил такова вкъщи, ако потърсиш?

Кабъл се смее.

— Зелената тетрадка, бележките за сънища на нощното ти шкафче…

— Нощното шкафче — казва Джейни, потупвайки долната устна с показалец. Приближава до леглото на Хенри, но там няма нищо. Само чашата с вода. Дори избутва матрака настрана и прокарва ръка между него и рамката, като се мъчи да напипа дневник или нещо от този род. — Тук няма нищо, Кейб. Да вървим.

— Ами компютъра?

— Не — това няма да го правим. Наистина. Нека просто си тръгваме. Пък и ти сам видя. Не е нито съсухрен, нито сляп.