Сбогуване [bg]

12:03

Кабъл стои пред входната врата на дома на Хенри с току-що извадена от портфейла си шофьорска книжка в ръка. Пъха я в процепа при бравата, между вратата и касата, и я движи нагоре-надолу и настрани. Стиска устни, докато работи, опитва се да мръдне езичето, за да осигури достъп до къщата.

Джейни го наблюдава известно време. После се пресяга и хваща дръжката. Натиска я. И вратата се отваря.

Кабъл се изправя.

— Ама че работа. Кой не си заключва вратата в днешно време?

— Някой, чийто мозък всеки момент ще се пръсне, може би? Някой, който живее на майната си и няма нищо за крадене? Някой наполовина луд? Може да е помолил парамедиците да не заключват, защото ключовете му не са били у него. — Джейни влиза в малката къщичка и прави място на Кабъл да я последва. — Ето, виждаш ли? — казва, сочейки закачалка на стената, на която виси връзка ключове.

Вътре е душно. Кухня, всекидневна и легло са в едно помещение. Врата в дъното на помещението явно води към тоалетна. Има радио на един рафт и малък телевизор на кухненския плот. Горещ въздух нахлува в стаята през отворен прозорец с мрежа в задната част на къщата. Тънка жълта завеса трепка пред мрежата. Под прозореца има маса със стар компютър. Съдейки по чашата за кафе и купата до него, масата явно се ползва едновременно за хранене и за работа. Под масата има шкафче с три чекмеджета, което изглежда някога е било част от истинско бюро. Няколко листа хартия лежат на пода, сякаш довени от вятъра.

Купчина сгънати кашони се издига до стената при задната врата. Леглото е разхвърляно. Наполовина пълна чаша с вода стои върху импровизирано нощно шкафче, измайсторено от кашон.

— Е — казва Джейни, — отиде си мечтата ми за неочаквано наследство. Горкият, та той е по-беден и от нас.