Игра на духове [bg]

Раут не обичаше да излиза от къщи, освен за да ходи на работа. Той беше човек на рутината. Нарушаваше навиците си само за своята кръв. Допадаше му иронията на факта, че човек, който работи в пералня, отговаря за мръсната работа. Приемаше го като дълг, не като бреме. Не изпитваше удоволствие от убиването - не беше садист, - но и не можеше да каже, че не му харесва. Беше практичен човек.

Раут стоеше на разстояние от останалата част от семейството. Това беше споразумение между всички, за всеки случай, ако поради някакво злощастно стечение на обстоятелствата го заловяха, въпреки че надали щеше да се случи. Той беше прецизен, а и Братята бдяха над него. Нямаше да позволят нещо да се случи на техния инструмент в този свят.

Пътят се виеше пред него, а снежинките се сипеха пред фаровете, като че ли самият свят се разпадаше, горейки в студен огън, който превръщаше всичко в бяла пепел. В последния момент беше помолил за три дни отпуск. Налагаше се да се справи с проблемите, предизвикани от частния детектив Еклънд, които включваха Мей Маккинън и по необходимост нейния син. Малко се подразни, че шефката му се разфуча, когато я уведоми за желанието си да ползва част от полагаемия се отпуск. Тази жена - казваше се Уенди Брей, носеше прекалено много грим и говореше прекалено силно за неговия вкус - беше нова и не познаваше работата му. Забеляза лека враждебност от нейна страна, макар да не ѝ бе дал никакъв повод за това. Почуди се дали някои хора имат по-фин усет за греха у себеподобните си - закърняло сетиво за евентуална заплаха. Не беше притеснен, само любопитен. Провокирането на безпокойство, доколкото му беше известно, не беше причина за уволнение.