Никога преди залез [bg]

Има ги онези моменти, когато дадени фигури зая­вяват своята достъпност; напредне ли вечерта, те се оттеглят от масите на другарите си и правят мимолет­но показно на витрината. Ала само за пред онези, кои­то виждат.

Като че ли сензорите на по-голямата част от хора­та са покрити със слой прозрачно фолио. Тъй като не пречи на гледането, те си мислят, че възприемат всич­ко, ала приложението на някои други сетива все пак бива възпрепятствано. Та не усещат ли и те самите каква бариера се издига пред докосванията и арома­тите.

Точно като тази хетеро женска на бара, дето си ми­сли, че е брутално да отидеш в гей заведение, сигурно отнякъде е подочула, че това е едно от тях. Впрочем, и тя самата полага усилия да изглежда брутална - да се залееш от смях. От онзи тип, дето си слагат камуфлаж­ни панталони, на главата - кърпа, а на устните - чер­но червило, а после си въобразяват, че всички лесбота ще лапнат по тях на мига. Или пък, не, сигурно не си го представя, но се надява тайничко.

Естествено, никой не отива да седне до нея. И пре­ди е идвала и всички я третират с тотална студенина, но въпреки това се мъкне отново и отново. Някой би могъл да твърди, че се държи с нас като с животни в клетка, ала аз си имам друга теория: за нея ние сме облагородени диваци, някаква външна спрямо общество­то сива зона, удобно и педантично устроена, неопитомена територия, за чието престъпване е необходи­ма особена доза кураж, ала дръзнеш ли да припариш, чудният аромат на свободата и бракуваните стандарти се разнася около дрехите и тозчас прави от всеки анар­хист. Определено идването тук за нея е като да изти­посаш на рамото си временна татуировка. Целият готин маргинален имидж без глупаво обвързване - така никога няма да ѝ се наложи да му мисли, може ли да си подаде носа навън, преди да се е мръкнало.