Никога преди залез [bg]

АНГЕЛА

Чувствам се като Бъстър Кийтън, докато се про­мъквам в тъмното само по боксерки - онези буквално „боксери“, които купих от Лондон, изпъстрени с въ­просните кучета с набръчкани муцуни, клепнали уши и нежен поглед - същите като един определен образ, който в момента спи дълбок сън върху разнебитения диван. Преди да отида в Кафе Бонго се сетих, че това бяха любимите гащи на Хями - навремето отключиха у него онова нервно, напрегнато, ала по свой си начин секси кикотене, което е станало негова запазена марка, първия път, когато свалих джинсите си точно тук.

Проклинам се, че не разполагам с очите на Песи, не ми се удава дори да напипам вратата от чакалнята към кабинета, при това ударих пръстите си в прага, та за миг в очите ми проблясват червени, искрящи амеби. Шкафът с лекарствата се мержелее в дъното на стаята подобно на огромен, бял кит, прикрепен към стената.

Отварям вратата, а пантите изскърцват - за мал­ко да се изпусна в гащите. Сърцето ми се опитва да си проправи път през кожата, замръзвам на място: тук има само една антична статуя, спи си спокойно, скъпи ми Хями. Знам къде е ивермектинът, понеже, облъч­вайки го със спираща дъха възбуда, успях да го разпи­там за какво ли не, като например дали медикаменти­те са подредени по азбучен ред или според приложе­нието им.

Опаковката вече е в ръката ми, когато иззад гърба ми се разнася глас.

- Тоалетната не е в тази посока.

Ако пулсът ми е бил съвсем леко учестен, то сега се втурва в задушаващ галоп. Опитвам се да стоя гърбом, натъпквайки опаковката в боксерките си. Не бива да изпадне през крачолите, затова съм принуден да муш­на ръбатата картонена кутийка в разклонението, та тестисите да я притискат на място. Обръщам се в опит да си придам спокоен вид.

- А, да, беше онази другата врата.

- Приятелят по перо на Хенрик Тиканен - Бенедикт Силиакус, ако не ме лъже паметта, веднъж се изпикал върху боядисан в синьо плетен стол, понеже го взел за морето - заявява гласът на Спайдърмен сухо в мрака. Още е на дивана и не може да види от мен нищо дру­го, освен най-много мержелеещите се в тъмното свет­ли кучешки боксерки.

Опитвам се да стигна до тоалетната, без стъпките ми чрез всяко движение да издадат колко мъчително острите ръбове пронизват нежната плът на слабините ми. Не знам как го постигам, но слава Богу, дънковата ми риза виси на облегалката на стола, който се изпречва на пътя ми, затова я грабвам в отчаян опит да не изпадна до провлачено, маймуноподобно тътрузене. Скоро вратата на тоалетната щраква зад гърба ми, а ризата има джобове.