![Никога преди залез [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/5/nikoga-predi-zalez-bg-download.jpg)
Никога преди залез [bg]
- Автор: Синисало Йоханна
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610419
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Никога преди залез [bg]». Краткое содержание книги:
- Токсини?
- Звярът ще прояви симптоми на интоксикация, но те, без съмнение, ще отшумят.
Не знам какво да кажа. Опаковката ивермектин е бяло петно в ъгъла на масата.
- И само още нещо, Ангелче...
Сърцето ми ще изскочи. Обвинение в кражба?
- В аптеката съвсем спокойно щяха да ти дадат лекарство на име Лопатол със същото приложение.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Ангела едва не се разхлипа на телефона. Разгорелият се в мен студен и бушуващ огън на отмъщението започва да отмира, покрива се със сива пепел. Вече се чувствам уморен, стар и глупав. Изтощих се по същия болезнен начин както навремето, когато все още бях женен и беснеех и крещях на момчетата, още нена- вършили и десет, плясках ги и скубех косите им, понеже вършеха глупости. В същата степен изтощен, продухан и конфузно съзнаващ, че нищо от казаното не е оставило следа, дори не се е докоснало до повърхността, че шамарите и скубането за тях са били не заслужени страдания, поучителни наказания, а нищо повече от заявяване на моята злонамереност - просто случайно упражняване на власт и злоба от страна на по-големия, от което на мен самия ми остана единствено страхът: способни ли са да ме обичат и след това?
Защо се обаждам посред нощ? Защо не изчаках до следващата ни случайна среща в Кафе Бонго, когато бих могъл да представя кражбата във възможно най- компрометиращата ѝ светлина като безпощаден ответен удар за причинената ми от него болка, сладко оръжие и пособие на властта?
Точно защото си спомням. Подсъзнателно си спомням един друг наш разговор. И сега здравата ме втриса.
- Ангеле. Слушай. Ако онова... животното... има вътрешни паразити, то по всяка вероятност има и външни. Бълхи или въшки, най-малкото техни гниди. Купи от аптеката таблетки Програм.
- Програм.
По гласа му долавям как механично запечатва името в паметта си.
- Лесни са за употреба, един месец стига - за свой ужас установявам, че думите ми са се сдобили с тона за ветеринарна консултация. - Не причиняват токсични реакции... това дори не е някоя отрова, а просто противозачатъчно за бълхи, не убива буболечките, но пречи на яйцата им да се излюпят - разсмивам се глу- пашки.
В другия край на линията дълго време е съвършено тихо. Сетне чувам гласа на Ангела.
- Благодаря.
Отново продължително мълчание.
- Не разбирам защо... ми каза всичко това.
- Просто ей така - аз самият правя пауза, разговорът ни изобилства от черни дупки, в които биха се побрали цели вселени. После успявам да процедя:
- А съвсем между другото, успя ли вече да разгадаеш какво ядат троловете?
АНГЕЛА
В аптеката ме изгледаха като пристрастен към хероин, когато купувах спринцовката за еднократна употреба.
ОТКРАДНАТАТА БАБА И ДРУГИ ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ,
ред. ЛЕА ВИРТАНЕН, 1987
Майка сложила бебето си, още ненавършило годинка, да спи в детската количка в застроения с еднофамилни къщи квартал на Хелзинки Тапанила. Количката била изнесена в градината, а майката я наглеждала през прозореца, като от време на време излизала да провери как е бебето.
После се заела да готви и за миг забравила да пази малкото. От кухнята чула как заплакало в количката, ала спряло на мига и жената си продължила да бели картофи. Щом сложила супата на котлона, майката отишла да вземе детето от количката.
За малко да припадне - там нямало бебе. В количката намерила почти новородено тролче, повито в бебешкото одеялце. Същевременно съседката видяла откъм двора да се прокрадва тъмна сянка. Детето така и не се намерило.
АНГЕЛА
Ах, този чудодеен ивермектин.
Минала е една нищо и никаква седмица, а дори токсичната реакция никак не беше тежка. Станал е ураган, изпълнен с енергия и жизненост, с бистри очи, скоклив и немирен като живак. Изглежда не страда от затвореното пространство - може би поради факта, че по природа си е пещерен обитател.
Откак Паломита го нахрани с котешка храна, от време на време скланя да хапне от нея, но само и единствено от същата марка и действително невинаги. За щастие, благоволи да прибави към асортимента си от храни и пъдпъдъчите яйца, стига да ги крия из апартамента - в големия стъклен пепелник от Ийтала, на мястото на възглавницата за дивана под формата на красива четирилистна детелинка, зад завесите по первазите. Понякога, ако се ентусиазирам порядъчно, майсторя миниатюрни скривалища от ръкавици, картонени кутии и похлупаци за чайници, които разполагам из апартамента. Търси ги, души, ровичка, ликува необуздано, щом намери съкровището, сетне сяда да реже яйца, като прилежно ги чупи на две с върха на нокъта си, а съдържанието им сърба, без да разлее и капчица.