![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Интересна бележка за Аверкий Скила е оставил музикантът и четец на сънища Юсуф Масуди. Той работел заедно с Аверкий Скила като слуга у споменатия дипломат при Високата порта в Цариград и се занимавал с лов на образи, които пътуват из сънищата на хората. Записал е, че ако двама души се сънуват взаимно и сънят на единия създава действителността на другия, винаги остава малко от съня и от едната, и от другата страна. Това са "децата на съня". Сънят, разбира се, трае по-кратко от действителността на сънувания, но затова пък винаги е несравнимо по-дълбок от всяка действителност и поради това всякога остават малко отпадъци, "излишък на материал", който не може да се побере без остатък в действителността на сънуващия, а се прелива и прилепва към действителността на някое трето лице и поради това то търпи големи затруднения и промени. Този трети по правило е в по-сложно положение от първите двама, неговата свобода на волята е двойно повече ограничавана от подсъзнанието, отколкото при двамата сънуващи, защото излишъците от енергия и материал в сънищата на единия и на другия последователно се преливат в духовния живот на третия и така той става своего рода двуполюсов и се прекланя ту на единия, ту на другия сънуващ.
Според твърдението на Масуди Аверкий Скила страдал от подобно ограничаване на волята и водел безмълвно състезание с двамата сънуващи, чиито имена Масуди също е посочил. Това били работодателят на Аверкий, Аврам Бранкович, и някой си Коен, когото Аверкий Скила изобщо не познавал. Било, каквото било, обаче Скила, подобно на инструмент с дълбок глас и най-дебели струни, можел да оформи само скелета на мелодията, само основното звучене на своя живот, най-грубото. Всичко останало му се изплъзвало и било по мярката на Другите и за другите. Най-болният му стон и най-големите постижения били някъде, където другите се задържат без мъка и по средата на своите възможности.
Според версията на Масуди за случая Аверкий Скила не е създавал своята колекция от ходове със сабя от някакви професионални войнишки съображения, за да усъвършенства владеенето на бойното изкуство, а в отчаяно издирване на онази фигура, която ще го спаси от омагьосания кръг, в който се движел, чакайки своите мъчители да попаднат в обсега на сабята му. Последните години имал големи и непонятни надежди да разреши своя случай с помощта на един ход, който бил - както твърдял сам - под знака на Овена. А понякога се събуждал от сън с очи, пълни с изсъхнали сълзи; когато ги разтьрквал, сълзите се трошели и ронели под пръстите му като парчета стъкло или пясък и по тези отломки коптът можел да разбере, че това не са негови, а чужди сълзи.
Било, каквото било, във венецианското издание на Аверкиевата книга Най-хубавите подписи със сабя последната схема показва Аверкий Скила в кафеза на неговите хватки, начертани с накъсани линии, но един криволичещ ход под знака на Овена е даден на този чертеж като проход, който оставя възможност да се излезе от кафеза или мрежата. Така Аверкий Скила на последната схема в книгата му е нарисуван как напуска кафеза на своето бойно изкуство през отвора на този необикновен криволичещ ход и прекрачва като през врата към свободата. През този разрез той излиза като през рана, сякаш възкръсва от звездния си затвор за света и за новия живот. А в неговите неми външни устни се смеят радостно другите, вътрешните устни.