Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
После Никон Севаст се обърна към прозореца и показа с четка през него нивата пред "Николе", като рече:
- Виждаш ли онази бразда? Нея не я е изорал плуг. Това е бразда от кучи лай...
После сякаш се замисли малко и добави за себе си:
- Като рисувам тъй с дясната ръка, а съм левак, как ли пък бих рисувал с лявата? - и премести четката от дясната в лявата ръка.
Това се разчу тутакси по манастирите и всички се ужасиха, уверени, че Никон Севаст отново се е върнал към Сатаната и че ще бъде наказан. Наистина ушите му отново станаха остри като бръснач и се говореше, че може да отреже парче хляб с ухото си. Но неговото умение си остана същото, с лявата ръка рисуваше също тъй добре както с дясната, и нищо не се промени, архангелската клетва не се сбъдна. Една утрин Никон Севаст чакаше да дойде игуменът от манастира "Благовещение" и да се спогодят около изписването на някакви двери. Но от "Благовещение" не дойде никой нито този, нито на другия ден. Тогава Севаст сякаш се сети нещо, прочете петата молитва, която се казва за упокой на душите на самоубийците, и сам отиде в упоменатия манастир. Там завари игумена пред черквата и се обърна към него според обичая си да нарича другите със своето име:
- Севасте, Севасте, какво стана?
Старецът го въведе в килията, без да продума, и му показа млад като глад живописец, кой-
то вече рисуваше дверите. Никон се загледа в рисунката и се смая. Младежът махаше с вежди като с крила и рисуваше толкова добре, колкото и Никон. Не беше по-добър, но не беше и по-лош от него. И тогава Никон разбра на какво наказание е подложен. Чу се, че и в пърняворската черква друг младеж работи също така добре като Никон Севаст, и това излезе вярно. Много бързо и останалите по-стари живописци и зографи един по един, сякаш се отвързваха от пристанището и навлизаха в открити води, започнаха да рисуват все по-добре и по-до-бре и да настигат Никон Севаст, който дотогава им служеше като недостижим образец. Така се озариха и обновиха стените на всички манастири в клисурата и Никон се върна на мястото, от което беше тръгнал, от лявата към дясната ръка. Като не издържа така, той каза:
- Защо ми трябва да съм иконописец като всички останали? Сега всеки може да рисува това, което мога и аз...
И тогава захвърли завинаги своите четки и никога повече не нарисува нито една картина. Нито дори на яйце. Изплака всички бои от очите си в манастирския хаван и с помощника си Теоктист напусна "Николе", оставяйки след себе си следа от пето копито. На тръгване рече: - Знам в Цариград един голям господар, чийто перчем е гъст като конска опашка, той ще ни наеме за писари.
И спомена едно име. Името гласеше: кир Аврам Бранкович."
СКИЛА, АВЕРКИЙ
СКИЛА, АВЕРКИЙ (XVII-началото на XVIII век) - по произход копт, учител по бой с меч, един от най-известните майстори на сабята в Цариград в края на XVII столетие. Скила бил нает като слуга при някакъв цариградски дипломат - Аврам Бранкович, и упражнявал с господаря си умението на боя със сабя в пълен мрак, вързан за противника с дълъг кожен каиш. Умеел да лекува рани и винаги носел със себе си снопче китайски игли от сребро и едно огледало, на което с червени точки били отбелязани очертанията на главата му, а със зелени точки - посоките, в които се Разпространяват бръчките по лицето. Когато бил ранен и имал болки, Скила заставал пред огледалото и на мястото, където имало зелени точки, си забождал в лицето китайски игли. Болките минавали, а раните заздравявали, оставяйки след себе си само по някоя китайска буква върху кожата. Това огледало не можело да излекува никого освен него.
И където духал, и където сърбал, винаги обичал веселяците и плащал добре да го разсмеят. Но всяка шега оценявал различно. Смехът може да бъде обикновен - смятал той, - когато човек се смее само на едно нещо. Такъв смях е най-евтин. Най-скъпият смях е, когато човек се засмее на две или три неща едновременно. Но такъв смях намирал рядко, както и другите скъпи неща.
Аверкий Скила десетки години събирал много внимателно по бойните полета и предградията на малоазийските градове най-изкусните хватки със сабя, изучавал ги, проверявал ги на живо месо и най-накрая описвал начина на прилагането им в нарочен опис, пълен с диаграми и схематични указания за движенията на това древно изкуство. Можел да убие със сабя риба във водата или нощем да окачи фенер на забоден в земята меч и когато противникът тръгне към светлината, да го нападне от тъмното с нож. Всеки от тези ходове отбелязвал с различен зодиакален знак и всяка звезда от тези съзвездия означавала по една смърт. Знае се, че в 1689 година Скила вече бил овладял съзвездията Водолей, Стрелец и Телец и се намирал в съзвездието Овен. В това съзвездие му липсвала само проверката на последната хватка със сабя на практика, за да приключи и с него. Тази хватка била змиевиден разрез и оставяла след себе си страшна криволичеща цепнатина, която се разтваряла и изпускала от раната като от уста гласове, подобни на вопли на освободена кръв. Някъде във Влашко, на австро-турското бойно поле, Скила, както сам пише, в 1689 година проверил и тази, последна своя хватка, а след това се оттеглил във Венеция, където в 1702 година описал изкуството на майсторите на меча и сабята в книга със заглавие Най-хубавите подписи със сабя. Към книгата имало карти със схеми на саблените удари и Аверкий Скила бил представен на тези карти, сякаш стои между звездите, или още по-добре казано, в кафеза или мрежата на неговите бойни движения. На непосветените изглеждало, че е затворен в някаква красива прозрачна беседка, която е нарисувал и създал във въздуха около себе си със свистенето на сабята и разрезите с острието. Но този кафез бил с толкова разкошни форми, толкова лек и въздушен, целият в съвършени извивки, плаващи куполи, мостове, сводове и стройни кули по ъглите, че отпървом това действало така, сякаш Аверкий Скила е затворен в летежа на някакъв бръмбар, чийто безкраен подпис във въздуха отведнъж е станал четлив. Лицето на Аверкий Скила зад тези решени задачи или решетки на затвор е спокойно, само дето има двойни устни и винаги изглежда тъй, сякаш някой в него иска да проговори вместо него. Той твърдял, че всяка рана е ново сърце, което бие отделно, та прекръствал раните със сабя, и имал космат нос, по който го познавали и бягали от него.