![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Девън. — Ясно.
Бългър погледна към ирландеца.
— Ясно?
Мъжът стана и се приближи до Девън. Наведе се към него, така че носовете им за малко да се докоснат. Девън беше по-висок, но мъжът имаше налудничав поглед. Не онзи маниакален и неконтролиран поглед, каквито имаха мнозина в занаята. А налудничаво спокоен — опасно налудничав. Мъжът беше жилест и той определено не би искал да се изпречи на пътя му.
— Ирландец ли е? — попита непознатият със силен акцент.
— Роден и израснал в Саути — отвърна Бългър. — Това го прави повече ирландец и от теб.
Мърфи и Балик се разсмяха. Всички се смееха на шегите на Бългър. Ирландецът не се засмя. Само изгледа Девън продължително. Накрая произнесе:
— Добре. Ще очаквам да работиш добре за мен.
— Мислиш ли, че ще можеш да се справиш? — попита Бългър Девън. — Ще можеш ли да работиш добре? Защото ако не можеш…
— Мога да се справя, господин Бългър — отговори той. — За кое място става въпрос?
— Спокойно, ще стигнем и до това.
Девън погледна към ирландеца, към новия си партньор:
— Как се казваш?
— Без имена — отвърна онзи.
Девън погледна към Мърфи.
— Как да се обръщам към него, като няма име?
— Кой го е грижа — намеси се Бългър. — Викай му „Ирландец“, ако така ти изнася.
— Ирландец, ирландец.
Всички замълчаха.
— Твоята роля в това е — след кратка пауза продължи Бългър — да помогнеш на ирландеца да стигне до мястото. Това е, разбра ли?
— Кое място?
— Не ми се прави на умник! — извика Бългър.
За миг Девън се уплаши, че с него е свършено.
После Бългър се покашля и се успокои.
— Ако го направиш, лично ще се погрижа да бъдеш възнаграден. Ако го оплескаш, това ще е последното ни виждане. Разбра ли?
— Да, господин Бългър, разбрах.
Бългър го изгледа така, сякаш беше някакъв боклук, залепил се за обувката му. После се ухили хищно.
— Викай ми Джими — каза.
Седма глава
— Не си играй с мен.
Такива бяха първите думи на Лиса Кранц към Сали Мали. Фин доведе Сали в кантората в седем и половина на следващата сутрин. Той, Коз и Лиса ставаха рано и обикновено кантората се напълваше няколко часа преди другите адвокати да са стигнали до бюрата си. Лиса вече сядаше на компютъра си, когато Фин въведе съненото момиче.
— Трябва да я закарам до училището й в Саути — каза той вместо поздрав. — Мислех си дали с Коз да не отидем заедно и да не поговорим с Вини Мърфи. Така и така отивам в тази посока. Погледна момичето, сякаш беше забравил за миг за присъствието й. — А, това е Сали. Сали, запознай се с Лиса.
Лиса кимна за поздрав.
Сали не каза нищо, само се отпусна в един от неудобните столове до стената. Малката фирма процъфтяваше финансово, но Фин още не беше инвестирал печалбата в обзавеждането на кантората. Един архитект беше изготвил амбициозен проект, но Фин все нямаше време да довърши започнатото. Офисът все още се състоеше от едно обширно открито пространство, където се разполагаха неговото бюро и това на Лиса. Кабинетът на Козловски се намираше в задната част.
— Коз тук ли е? — попита Фин.
— В кабинета си е — отвърна Лиса.
— Сега идвам.
Лиса не знаеше дали думите са адресирани към нея или към момичето. Във всеки случай Фин се скри в коридора, без да каже нищо повече. Тя погледна към Сали. Момичето носеше дебели черни кубинки, черна пола и черен клин, както и възширока памучна блуза. Нищо от гардероба й не подканваше към комуникация. Сали също я изгледа намръщено. Никоя от двете не каза нищо, само се гледаха в продължение на минута, дебнейки коя ще се изпусне първа. Накрая това беше момичето:
— Красива си — каза то. — Така ли получи работата или владееш и машинопис?
— Не си играй с мен — отвърна Лиса.
— Значи си и корава.
— Зависи с кого ме сравняваш. И само когато ме предизвикат.
Момичето премълча.
— Съжалявам за баща ти — продължи Лиса.
— Защо? Нали не е умрял?
— Не е.
— Тогава защо съжаляваш?
Лиса се замисли за момичето. Хареса го. То беше прямо и искрено до бруталност — качества, които от опит знаеше, че е трудно да срещнеш у хората.
— Не знам — отговори Лиса. — Просто си казах, че може би преживяваш тежко ареста му. Исках да покажа симпатиите си към теб. Ако искаш ги приеми, ако искаш недей. Твоя работа.