Адвокат за милиони [bg]

Фин стартира двигателя, направи зрелищен обратен завой и излезе на улицата. Не каза нищо, докато Стоун не се скри от огледалото за обратно виждане.

— Какво мислиш? — попита той Козловски.

— Лош късмет за Мърфи. И лош късмет за Девън.

— Нещо друго?

Козловски въздъхна.

— Питаш ме дали според мен това може да има нещо общо с Девън? Не виждам как. Дори и Мърфи да е нагласил Девън и да го е изпял поради някаква причина, Девън още не е бил арестуван от ченгетата, когато са светили маслото на Мърфи. Така че Девън още не е знаел, че ще го спипат, за да си отмъсти. А и къде са мотивите? Освен това проявената жестокост не се вписва. Стоун е прав — това не е в стила на Девън, дори и да е искал да убие Мърфи. Девън не е психопат.

— Не мога да не се съглася. Сега обаче не знам откъде да започнем.

— Мърфи със сигурност вече няма да ни е от помощ.

— Определено. — Фин издиша замислено, докато покрай тях пробягваха силуетите на еднотипните сгради на Саути — всяка една с идентичните си пицарии, кръчми и магазини за алкохол. — Изглежда е свършил доста зле.

— А има ли начин да свършиш добре? Бил е в играта. Просел си го е.

— Може би. Аз го познавах. Не беше толкова лош човек.

— Нали? И Хитлер е обичал кучета и деца. Въпреки това няма да лея сълзи за него.

Когато минаха покрай един ресторант на Западен Бродуей, Фин забеляза трима младежи, явно ирландци, които излязоха оттам, олюляваха се, потупваха се по гърба и се смееха. Бяха с джинси и памучни блузи. Тримата извадиха цигари. Строителни работници, реши Фин, на път за строителния обект. Бяха позакъснели за работа, но изобщо не ги беше грижа. Или пък бяха купонджии, току-що завърнали се от нощните си похождения, отбили се за по един сандвич с яйце и бекон, преди да се върнат по домовете си и да легнат да спят за първи път от няколко дни насам. От колата нямаше как да се определи с точност какви са.