Тайната порта [bg]

— Поверина16 — гласът на валиде беше успокояващ и мил.

— Иначе произхождам от Англия. Анета е тази, която идва от Венеция — продължи Силия, надявайки се да не приемат думите й като глуповато бъбрене. — С нея бяхме на един и същи кораб, когато ни… — поколеба се, неуверена как да нарече този брутален и кървав епизод от живота й, който все още я преследваше в сънищата. — Тоест — поправи се, — преди да ни доведат тук. В Къщата на щастието.

— Анета ли? Имаш предвид Айше, твоята приятелка с тъмната коса, нали?

Силия кимна. Беше започнала да се поотпуска и затова си позволи да се настани по-удобно на възглавниците.

— Смятам, че приятелката ти е родена в Рагуса, откъдето е майка й — отбеляза валиде султан.

— О, значи знаете?

— Разбира се, че знам — котаракът в копринения скут на валиде се прозя и демонстрира с гордост острите си и бели като ръбове на миди зъби. — Няма почти нищо, което да не знам за жените си, но тя сигурно ти го е казвала, нали?

— Не… — Силия сведе глава и се изчерви. — Всъщност да, ваше величество.

— Казваш ми истината, което е особено похвално! Що се отнася до Айше, тя е много умно момиче. Вижда всичко, но е достатъчно умна да си мълчи. Е, през повечето време. Би могла да стигне много далече в нашия дворец. Но това не е единствената причина, поради която я избрах да бъде една от моите лични карийе. Знаеш ли защо я избрах?

Силия поклати глава.

— Избрах я, защото идва от място, което е много близо до моето родно място — селцето Реци, близо до планините на Албания. Някога Рагуса беше част от Венецианската република, а нашите планини, макар и в земите на султана, са толкова близо до Рагуса, че много от сънародниците ми продължават да говорят и до днес на венециански. Разбираш ли ме сега?

Сафийе се извърна и се загледа през прозореца към сивите води на Златния рог, сега обагрени в слънчева светлина.

— Планините! — въздъхна тихичко. — Когато бях на твоята възраст, непрекъснато копнеех да ги видя пак. Позволи ми да ти кажа нещо, карийе, дори аз понякога съм самотна — допълни внезапно. — Това изненадва ли те? Да, дори и насред този разкош аз съм самотна — обсипаните със скъпоценни камъни ръце описаха дъга във въздуха над главата й. — Господарят ми, старият султан, е мъртъв. И почти всичките ни приятели от дните в Маниса, преди да се преместим тук, в Константинопол, също са мъртви.

Обърна се и погледна замаяното момиче.