Тайната порта [bg]

„Очевидно й изглеждам много над нея — хрумна й внезапно на Силия. — Новата наложница на султана. Или може да стана, тъй като не съм негов избор, а ще се броя като дар от неговата майка, валиде султан. Колко различно щеше да бъде, ако вместо мен бяха избрали Анета! Анета — умна, енергична и прозорлива — щеше да знае по-добре как да играе тази роля. Но на мен ми се струва толкова странно, толкова нереално!“

Карийе Лала хвана Силия за ръка и й помогна да обуе чифт дървени налъми, обковани със седеф. От стаята за събличане я отведе в друга стая. Там беше по-топло и почти тъмно, с изключение на светлината от малък мангал в ъгъла. Във въздуха се носеха облаци пара, ухаеща на евкалипт. В три от стените имаше мраморни ниши, от които се изливаше вода и изпълваше стаята със звука си.

— Легни — ето там.

Карийе Лала посочи осмоъгълна мраморна плоча в средата на помещението. В тавана точно над нея имаше малко кубе с дупки, през които нахлуваше дневната светлина.

Силия се насочи предпазливо към плочата в средата, несвикнала с дървените налъми, които тракаха по пода. Въпреки че вече беше станала десет сантиметра по-висока от нормалното, голотата я караше да се чувства дребна. За първи пътмтя се поколеба. Вместо да легне, приседна непохватно върху плочата и изживя шок от съприкосновението със студения мрамор.

Държеше неловко в едната си ръка кесията, която й бе връчила Анета.

— Карийе?

Сърцето на Силия биеше толкова силно, че щеше да се пръсне. Не можеше да отлага повече. Кесията в ръката й се усещаше прекалено тежка и необичайно притеснителна. Ами ако карийе Лала не схване идеята? Как изобщо щеше да й обясни какво се надява да получи в замяна на тези пари — цели двеста и петдесет аспера, които си бяха цяло богатство за нея, която, макар да бе обявена за гьозде, все още носеше отпечатъка на най-низшите рангове в харема? От самата мисъл за това бузите на Силия пламнаха. Помисли си за Анета и си наложи да бъде по-храбра.

— Карийе Лала?

Но карийе Лала се бе отнесла далече в света на банята, свят на лосиони и депилаторни кремове, на безценни стъкленици с есенции от рози, балсам от Мека и буркани с медени мазила, всички те подредени пред нея в блестящи редици като аптекарска витрина. Докато работеше, си пееше — изненадващо ясният й и сладък глас отекваше между мраморните стени. Устата на Силия пресъхна, по челото й, подобно на миниатюрни перли, избиха капчици пот. В отчаянието си се изправи на крака и се затътри на тракащите налъми към старата жена.

— За теб, карийе Лала — изрече, като я докосна леко по ръката.

Без да каже и думица, старицата пое кесията от ръката й.

Веднага след това кесията изчезна, сякаш се стопи във въздуха. Да не би да я бе пъхнала в някоя тайна гънка на робата си? Къде отидоха цели двеста и петдесет аспера? Силия се опита да не мисли какво би казала Анета. Цялата трансакция стана толкова бързо, сякаш никога не се бе случвала.