Тайната порта [bg]

Откакто двете с Анета бяха доведени в Къщата на щастието, Силия бе виждала валиде султан множество пъти.

В живота на жените в двореца имаше редица случаи, при които валиде се показваше — забавления и танци за султана, пикници в градините на двореца и разходки с лодки по Босфора. Във всички онези случаи, когато свиреше музика и звукът от женските гласове и смях изпълваше ухаещите на рози градини, когато ги водеха да гледат делфините, играещи в Мраморно море, или когато лунната светлина изпъстряше водите на Босфора и малките лодки с жени, осветени като светулки, следваха султана, седнал в баржата на майка си Сафийе — баржа, инкрустирана със скъпоценни камъни, блестяща от слонова кост и седеф, зъби на морски кончета и злато. И в тези случаи Силия често си казваше, че понякога бе почти възможно да повярва, че валиде султан наистина е майка на всички. Това бяха прекрасни моменти, мигове, когато жените в двореца действително се считаха за извадили най-големия късмет, за най-благословени от всички жени в империята на султана. При тези случаи никой нито наблюдаваше, нито прислужваше, нито шпионираше. Формалностите и дворцовият етикет бяха забравени. Забравени бяха също така болката и страхът, както и онова странно, свито чувство, вече превърнало се в постоянен неин спътник, вляво под ребрата й.

Изпълнявайки разнообразните си функции, жените в двореца виждаха често валиде султан, голяма част от тях ежедневно. Но само избрани бяха допускани в частните й покои. Сред тях бяха четирите прислужници, избрани лично от нея, които непрекъснато я обслужваха; управителката на харема — дясната ръка на валиде и най-могъщата жена в двореца след нея; господарките на прането, на килера, на кафето и на каната на пречистването; и няколко други височайши персони, които бяха отговорни за ежедневното функциониране на женското крило — пазителката на съкровището, писарката и огромната, няма господарка на прическата.

И сега, когато Гюлбахар я въведе в покоите на валиде, Силия остана, както бе учена, с очи, фиксирани в пода пред себе си, без да смее да вдигне очи. Гюлбахар се беше оттеглила, въпреки че Силия не я чу да излиза. Остана така доста дълго време, съзнавайки единствено дълбоката тишина, която се бе настанила около нея в покоите на валиде, чиито стени и високи сводести тавани бяха окъпани с коса, хладна зелена и златна светлина.

— Вече можеш да вдигнеш очи.

Значи беше вярно каквото казваха. Гласът й беше нежен и нисък, едновременно златен и загадъчен — същински глас на ангел.

— Ела, карийе! — чу момичето и зърна пред себе си вдигната ръка с проблясващ върху нея огромен смарагд. — Ела, робиньо, и ми позволи да те огледам!

Силия направи три дребни стъпчици по посока на гласа. Пред нея, като силует на фона на прозореца, се очерта изпъната като струна фигура, отново по-ниска, отколкото Силия очакваше. Раменете и тялото на фигурата бяха покрити с кожена наметка. По ушите и на врата й проблясваха скъпоценни камъни, а туниката й, която се виждаше под обшитата с кожа наметка, беше ушита от платно с истинска златна нишка. В косата й бяха вплетени нанизи от перли, които висяха, подобно на къдрици на русалка, върху едното й рамо.