Торбарите [bg]

3.

Установиха се на тридесетина километра от Додж сити и Сам се залови да прекарва товари за пощенските линии на дилижанса. Като единствен човек в района с мулета, работата му потръгна много добре.

Настаниха се в малка колиба и Макс израсна в нея. Канеха много се радваше на своя син. Понякога се чудеше защо духовете не й дадоха повече деца, ала не се тревожеше от това. Беше индианка и умееше да таи нещата в себе си.

Сам също беше доволен. По природа бе твърде затворен и самотно прекараните години в прерията не му бяха помогнали да се излекува от стеснителността. И в града се ползуваше със славата на мълчалив и стиснат. Носеха се дори слухове, че някъде из колибата е скрил цяло златно състояние от времето на ловуване из прерията.

Когато Макс навърши единадесет години, краката му бяха жилави и бързи като тези на индианските му прадеди. Можеше да язди всеки попаднал му кон без седло, както и да простреля в окото прериен лалугер от сто метра със своя колт, калибър 22. Черната му коса се спускаше права и дълга по индиански маниер, а очите му бяха тъмносини, почти черни, на почернялото от слънцето лице.

Една вечер се бяха настанили край масата на вечеря, когато Сам погледна сина си.

— Откриват училище в Додж — каза той.

Макс вдигна поглед към баща си, а Канеха пристъпи от печката към масата. Макс не знаеше дали трябва да заговори, или не. Продължи да се храни мълчаливо.

— Записах те — каза Сам. — Платих десет долара.

Сега Макс разбра, че е време да каже нещо:

— За к’во?

— Да те научат да четеш и пишеш — отвърна баща му.

— Що трябва да ме учат? — запита Макс.

— Човек трябва да знае тия неща — каза баща му.

— Ти не ги знаеш — каза Макс с неоспоримата детска логика. — И т’ва не ти пречи.

— Сега е друго време — каза Сам. — Когато аз бях момче, нямаше нужда от тия неща. А сега всеки чете или пише.

— Не ща да ходя.

— Ще ходиш! — внезапно изръмжа Сам. — Вече съм го уредил. Можеш да преспиваш в конюшнята на Олсън през седмицата.

Канеха не беше съвсем сигурна дали е разбрала правилно казаното от мъжа си.

— Какво е то? — запита тя на езика на племето Киова.

Сам й отговори на същия език:

— Път към голямата наука. Без него нашият син никога няма да стане голям вожд сред бледоликите.

За Канеха това бе достатъчно основание.

— Ще иде — каза простичко тя. Голямата наука означаваше голям шаман. Тя се върна при печката.