Торбарите [bg]

4.

Беше около два, събота следобед, три лета по-късно, когато Макс стоеше на върха на фургона в задния двор на Олсъновата конюшня и хвърляше сено в плевника над главата си. Беше гол над панталоните от еленова кожа и тялото му бе с медночерен загар от греещото над главата му слънце. Мускулите играеха леко по гърба му, докато мяташе с вилата сеното от фургона.

Тримата мъже влязоха на коне в двора и се отправиха към фургона. Гледаха го, без да слизат от конете.

Макс не прекъсна работата си и след малко единият го запита:

— Хей, индианец, къде е момчето на Санд?

Макс метна още веднъж към плевника. После се подпря на вилата:

— Аз съм Макс Санд — отвърна спокойно той.

Мъжете размениха многозначителни погледи.

— Търсим баща ти — уведоми го онзи, който пръв беше заговорил.

Макс се загледа в тях, без да отрони дума. Сините му очи бяха тъмни и непроницаеми.

— Ходихме до пощата, но беше затворено. Имаше бележка, че баща ти превозва товари.

— Така е — каза Макс. — Но днес е събота и той се прибра вкъщи.

Единият от другите двама мина с коня напред.

— Имаме фургон, който искаме да закараме до Вирджиния сити — каза той. — Бързаме. Искаме да поговорим с него.

Макс пак грабна вилата. Отново метна сено в плевника.

— Ще му кажа, като се прибера довечера.

— Не можем да чакаме дотогава — каза първият. — Искаме да се спазарим и да си продължим пътя. Как можем да стигнем до вас?

Макс ги изгледа с любопитство. Не приличаха на обикновените заселници или миньори, които наемаха баща му да им прекара багаж. С пристегнатите към бедрата им револвери и ниско прихлупените шапки, скриващи лицата им, по-скоро приличаха на бандити или скитници.

— Ще свърша тук след около два часа — каза Макс. — После ще ви заведа.

— Казах ти, че бързаме, момче. На баща ти никак няма да му хареса, като разбере, че сме наели друг да свърши тая работа.

— Хванете северния път, на около тридесетина километра е.

Без да разговарят повече, тримата завъртяха конете и тръгнаха да излизат от двора. Гласовете им се понесоха от лекия ветрец.

— Човек би казал, че при всичките заровени мангизи, Санд е могъл да си намери нещо по-добро от индианка — каза единият от тях.

Макс чу смеха на другите и нервно продължи да хвърля сеното в плевника.