Торбарите [bg]

В колибата беше тъмно, когато Невада влезе. Той взе газената лампа зад вратата и я сложи на масата. Запали кибрит и поднесе пламъка към фитила. Фитилът запука и след малко припламна. Той сложи шишето отгоре и върна лампата на полицата.

Гласът на Рина долетя зад гърба му:

— Защо не запалиш електричеството, Невада?

— Обичам светлината на лампата — простичко отвърна той. — Електрическата светлина не е естествена. Уморява очите.

Тя седеше на стола срещу вратата бледа, със сияещо лице. Беше облечена с дебел пуловер, който падаше върху избелелите джинси, покриващи краката й.

— Студено ли ти е? — запита той. — Ще запаля огън.

— Не ми е студено — поклати глава тя.

Той остана замислен известно време, после заговори:

— Ще си внеса багажа и ще се измия. Чарли и Марта ни чакат за вечеря.

— Ще ти помогна да го донесеш.

— Добре.

Излязоха навън в нощта. Звездите бяха потънали в черното кадифено небе, а от хълма долу се дочуваха музика и смях.

Тя се загледа към казиното.

— Радвам се, че не съм една от тях.

Той й подаде куфар.

— Никога не би могла да бъдеш. Не си този тип.

— Мислех да се разведа с него — каза тя. — Но нещо отвътре ме задържаше, макар да знаех от самото начало, че съм сбъркала.

— Сделката си е сделка — отсече той и тръгна с пълни ръце към колибата.

— Така е.

Направиха още два мълчаливи курса, после тя седна на ръба на леглото, а той си съблече ризата и тръгна към мивката в ъгъла на малката спалня.

Мускулите потрепваха под поразително бялата му кожа. Космите, покриващи гърдите му, се спускаха като мек, черен пух към плоския му корем. Той покри лицето и врата си със сапун и започна да се плиска с вода. Присегна слепешката за кърпа.

Тя му подаде една и той се затърка ревностно. Остави кърпата и взе чиста риза. Намъкна я и започна да се закопчава.

— Почакай — изведнъж каза тя. — Нека аз го направя.

Пръстите й бяха сръчни и леки. Усещаше докосването им по кожата си като шепот на вятъра. Тя го погледна в лицето с учудени очи.

— На колко години си, Невада? Кожата ти е като на момче.

Ненадейно той се усмихна.

— На колко години си? — настоя тя.

— Струва ми се, че съм роден през осемдесет и втора — каза той. — Майка ми беше от племето киова, а те не държат много на рождените дни. Така че сега съм на четиридесет и три. — Той натъпка ризата в панталоните.

— Не изглеждаш на повече от трийсет.

Той се разсмя доволен.

— Да вървим да похапнем нещо.

Тя го улови за ръката.

— Да вървим — каза. — Изведнъж огладнях.

Беше след полунощ, когато се върнаха в колибата. Той отвори вратата и я пусна да влезе преди него. После отиде при камината и драсна клечка кибрит на подпалките. Тя застана до него и той вдигна очи.