Жадувам за твоите ласки

Говореха на висок глас и Тед можеше да ги чуе. Сигурно още не бе заспал. Кейт предложи да продължат разговора си навън. Облече набързо едно манто върху вечерната си рокля и излезе. Докато напускаха хотела, не размениха нито дума.

— Къде беше досега? — попита я Майкъл, преди да тръгнат без посока из тъмните улици.

Гласът му звучеше настойнически и това я подразни.

— Не те засяга. Споменала съм в писмото, че…

— Ха! Съмняваш се в любовта ми към теб? Е, вече съм свободен. Не исках да ядосвам Диана, тъй като семейството й е влиятелно в Ирландия.

Кейт не можеше да повярва, че е била увлечена по този мъж. Беше доволна, че не бе имала интимни връзки с него. С поведението си той непрекъснато я разочароваше.

— Няма смисъл, Майкъл, — каза тя. — Осъзнах, че досега съм се заблуждавала. Не си подхождаме и няма да се оженя за теб, даже да се разведеш.

— Как си позволяваш да говориш така след всичко, което направих за теб?

Търпението й се изчерпа:

— Нищо не си направил за мен — сърдито тропна тя с крак.

— А стипендията? Настоящата работа? Елегантните дрехи, които носиш — всичко това дължиш на мен. От самото начало ти ме използва като трамплин.

— Не си ми помагал за работата — възрази Кейт. — Сама я намерих.

— Не ме карай да се смея! Притиснала си Тед, като си използвала името ми.

Чашата преля. Как се осмеляваше да й държи подобен тон! С всяка своя дума изопачаваше истината.

— Получих отличие, утвърдих се в работата си и затова съм в Париж. Кой кого притиска!? Оставяш ме сама в Дъблин, изчезваш с жена си в Америка, връщаш се и…

— Не е вярно — прекъсна я Майкъл.

… идваш при мен във Франция, обиждаш ме и се надяваш да ме спечелиш — продължи тя. — Всичко свърши. Завинаги и окончателно!

Очевидно той не я слушаше.

— Майкъл, да забравим миналото. Ти беше много за мен, но вече не съм малкото момиче, което познаваш от остров Гърнзи.

Неволно Кейт си спомни за Тед — усмивката, блестящите му очи, мускулестото тяло… Само да беше тук и положението щеше да изглежда другояче. В отношенията й към Майкъл никога не се породи страст. Те дори бяха по-скоро плод на въображението й. Една мечта, която не се осъществи.

— Съжалявам! — каза тя. — Не можем ли да останем приятели?

— Не — последва груб отговор.

В този момент по улицата се зададе едно такси. Майкъл го спря, качи се, тръшна вратата и замина. Кейт остана сама. Постъпката му я смая.

Изживяла първоначалния шок, тя се огледа — намираше се на непозната улица. Едва ли щеше да намери обратния път.

Един мъж се приближи и я заговори.

— Не, не — извика тя, клатейки глава и продължи по-нататък.

Не разбра какво искаше той, но се досети. Представи си как изглежда — облечена в скъпа рокля, манто, разрошена коса, размазан грим — сама жена в такъв вид през нощта в Париж…

Стана й страшно. Избягваше тъмните ъгли и улици. Те бяха безлюдни и пусти в този късен час. Безкрайните витрини с решетки, от които проникваше слаба светлина, не разсеяха уплахата й. Внезапно забеляза патрулираща полицейска кола. Опита се да я спре, но колата изчезна в нощта. Никога досега Кейт не се беше озъртала така отчаяно за такси. Ядосана и ужасена, тя тръгна по уличката. Страхуваше се, кого ли ще срещне из непознатия град. В джоба си нямаше пукнат франк.