Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
Изми се в банята, облече копринен пеньоар и завърза колана. След кратко почукване влезе и О’Мейли. Под лявото му око кървеше рана като на боксьор.
— За бога, какво се е случило?
— Изведох този тип на чист въздух. Бих искал Майкъл да е на неговото място — каза той, отвори един шкаф и наля скоч с лед.
— За тебе — вдигна чаша Тед.
Кейт се съвзе от уплахата, въпреки че скочът пареше на гърлото й и отбеляза:
— Най-добре е да изпратя Лаура или Катя в къщи за дрехи.
Той седна до нея и я прегърна. Полазиха я тръпки. Мина й през ума, че Майкъл не бива да я вижда в това състояние. Тед започна да обсипва с целувки лицето и шията й.
— Моля ви… не… Майкъл и аз…
— Не желая повече да чувам това име! Никога!
Мис Донели си припомни ужасната случка с пийналия Никола.
— Тед, не искам… Аз…
Устните му се сляха с нейните и той я понесе по стълбите към спалнята. Сложи я на леглото и обви ръце около нея, притискайки я към себе си. Тялото му беше мускулесто. Кейт не биваше да се поддава на чара му и да губи контрол над себе си точно сега. Майкъл не би й простил. В един момент Тед разхлаби прегръдката си, Кейт се изплъзна, претърколи се и избяга. На най-горното стъпало закачи, тока на обувката си в полата на пеньоара и полетя през глава надолу.
Когато се събуди, всичко я болеше. Отвори очи. Заслепи я светлината от прозореца и се принуди да ги затвори. Бе облечена в широка нощница, а на единия си крак имаше превръзка. Дали не е счупен? Ако беше, нямаше да се намира в къщата на Тед. „Колко ли е часът…?“
Почука се. Влезе О’Мейли, носейки поднос със закуската и ваза с жълти рози. Помогна й да се изправи.
— Боли ли?
Кейт заплака. Всичко беше против нея. Спомни си минутите с Никола, скъсаната рокля, сцената в спалнята на Тед…
— Не плачи — избърса нежно сълзите й той.
— Съжалявам — хълцаше Кейт. — За всичко сама съм си виновна.
— Вината е моя — извини се О’Мейли и седна на леглото до нея. — Изпий чая си и ще се почувстваш по-добре. Защо избяга?
— Нямаше друг начин! Обвързана съм с друг мъж — прошепна тя, затваряйки очи.
— Това означава ли, че съм ти безразличен и нямаш чувства към мен? Ти ме харесваш, както и аз теб… Убеден съм! Признай си! Снощи ме желаеше… Отговори ми, защо побягна!
Кейт трескаво премисляше. Не можеше да му каже истината. Реши да отговори така, че Тед да я остави на мира.
— Не — излъга тя и го погледна в очите. — Не те желаех, защото обичам друг.
— Разбирам. Отивам долу при лекаря. До скоро.
Мис Донели не отвърна, но когато вратата се затвори след него, сърцето й се сви. Почувства, че Тед силно се засегна от думите й. Тя също изпита болка. Лъжата не й помогна да възстанови душевното си равновесие. Съжаляваше за стореното.
IX.
Всичко тръгна по старому. Постепенно Кейт забрави за случилото се. Съвместната й работа с Тед се ограничаваше само до служебни контакти. Той се държеше резервирано, а погледът му изразяваше безразличие. Сякаш беше остарял с десет години.
След неочакваното си появяване на тържеството, Майкъл се бе загубил някъде. Писмено я уведоми само за пътуването си до Америка. Изпращаше й цветя, които бяха слаба утеха за нея.
Един ден й се наложи да работи до късно. Всичките й колеги си тръгнаха и Кейт остана сама в стаята. Цялото й внимание бе насочено към парижката колекция. Според договора с Русел бяха необходими дванадесет десена в различен стил, само десет обаче вече бяха готови. Времето я притискаше, а й липсваха и идеи.
Експериментираше със златна и сребърна нишка, опитваше комбинации, но не одобряваше никоя. При съчетание с ярки цветове нишката не се забелязваше от разстояние. Десенът подхождаше по-скоро за елегантни дамски костюми.
Кейт се беше задълбочила в работата си, когато в помещението влезе Катя.
— Здравей, Катя! Изглеждаш много добре.
— И добре се чувствам. Тим е влюбен в мен. Представи си, поиска ръката ми!
— Радвам се — прегърна я Кейт, — и ви желая много щастие.
Приятелката й сияеше.
— Да пийнем по едно питие в „Емералд Лион“? — предложи Катя.
— Приемам. Да тръгваме!
В заведението се настаниха в едно сепаре и поръчаха коктейл с шампанско.
— Имам една молба — каза Катя. — Би ли разработила проект за сватбената ми рокля. Онази, която носеше на тържеството, беше чудесна.
Тези думи й напомниха за неприятните преживявания но време на празника. Катя не знаеше, че сега роклята й висеше скъсана в гардероба.
— Окей! Щом настояваш, ще се опитам. Това ще бъде сватбения ми подарък за теб.
— Кейт, ти си ангел!
Радостта на Катя от приготовленията й за сватбата контрастираха с нещастието на Кейт. Принудена да направи избор между двама мъже, тя бе загубила и двамата.