Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
Тед надзърна с кърпа около кръста и мокра коса. Кейт се възхити от атлетичното му, мускулесто тяло.
— Изглеждаш чудесно. Извини ме, че още не съм готов. Налей си шампанско, докато чакаш! — каза той, преминавайки на ти.
Беше в добро настроение и искаше да използва рационално времето си. Тя опита питието, извади скицника и нарисува няколко варианта за сватбената рокля на Катя, като особено внимание отдели на воала. В това време Тед се облече и излязоха.
Много погледи се отправиха към Кейт, когато влязоха в ресторанта. Тя бегло погледна менюто и го остави на масата:
— Предоставям избора на теб.
Тед се озадачи:
— Изглеждаш коренно променена.
„Няма съмнение — мислеше си тя. — Вече знам съвсем определено чувствата си към този мъж!“
— Вероятно, защото съм щастлива — каза гласно.
— Имаш право. Не се случва често човек да получи шанс като твоя. Повечето се трудят неуморно само за насъщния.
Забележката помрачи настроението й. Дали не я смяташе за натрапница? Искаше да му отвърне, че също е работила упорито, но си спести думите, тъй като бе в бранша едва от половин година.
Тед поръча на френски, от което тя не разбра нищо. Помоли за превод. С усмивка той изпълни молбата й:
— Лангуста със скариди, агнешко с боб, паста с кафе и вино, ако не възразяваш.
— Не, разбира се.
— Казах ли ти, колко си красива тази вечер?
— Да, но няма да се обидя, ако ми го кажеш още веднъж.
— Роклята ти стои добре. Дано Русел не те поиска за модел.
Никога досега Тед не е бил така галантен. В изблик на нежност Кейт постави ръката си върху неговата.
— За нищо на света не бих напуснала работата си при теб — прошепна тя, но О’Мейли изобщо не реагира.
Докато той опитваше виното, Кейт премисляше, дали не бе отишла твърде далеч с изявленията и действията си.
Резливото бяло вино скоро я замая. На излизане от ресторанта Тед прегърна Кейт през талията, а когато останаха сами в асансьора, я целуна продължително и тя не го отблъсна.
— Майка ми винаги ме съветваше да не вярвам на ирландец — опита се да каже тя.
Вратата на кабинката се отвори и той я понесе на ръце към стаята си. Мека розова светлина изпълваше помещението.
— Откога чакам този миг… — прошепна Тед и я положи на леглото. — Мисля, че осъзнаваш какво вършиш, Кейт?
Отново я обсипа с целувки, докато ръцете му я галеха нежно. Кейт не се противеше и се отпусна.
— Силата ми не е в търпението — предупреди я той.
— Желаеш ли ме, както аз теб? Ако не, по-добре да не го правим?
— Да. Отдавна. Досега те… лъгах — промълви тя с тих глас.
— Тогава кажи ми го! — настоя Тед, докосвайки с устни шията й така нежно, че я полазиха тръпки.
Насладата я правеше безсилна.
— Желая те — прошепна Кейт.
Той плъзна ръце по кръста й, като прихвана леко закръгления й ханш, без да престава да я целува. Бавно я съблече, а после и неговите дрехи паднаха на пода. Тя обгърна нетърпелива шията му и се притисна към него. Голото му тяло силно я възбуждаше. Отвърна със страстни целувки на удоволствието, което изпитваше. Нищо не бе в състояние да я възпре. Тед бавно потърси с ръка гърдите й, а с другата погали бедрата. Тя го желаеше, той също — двамата се сляха в едно цяло.
Кейт се движеше в такт с него, като го галеше и подтикваше към по-ускорен ритъм. Скоро страстта им достигна връхната си точка, след което се отпуснаха на копринените възглавници изтощени. Тя имаше чувството, че всичко наоколо се върти и се сгуши плътно до него…
Не знаеше колко време е изминало, но все още лежаха прегърнати. Сърцата им биеха в синхрон. Почувства се отпаднала, но щастлива.
— Беше страшно хубаво… — промълви Тед.
Кейт се сви доверчиво в прегръдките му и го целуна. Отначало не чу звъненето на телефона. Едва когато той вдигна слушалката, разбра, че някой ги безпокои.
— Ало! Слушай, телефонираш ми посред нощ… Сериозно ли говориш? Добре, почакай!
Тед се изправи.
— Спи, скъпа! Прехвърлям разговора в твоята стая.
Кейт притихна под завивката и затвори очи. Вече се унасяше, когато той се върна. Протегна ръце към него, като искаше да го привлече в леглото, но О’Мейли рязко се обърна и облече халата си.
— Мисля, че е по-добре да се облечеш. Късно е. Трябва да спим — набързо каза той.
Като чели буца заседна в гърлото й. Опита се да прикрие възмущението си, премисляйки трескаво обстоятелствата, променили настроението му. Месеци наред О’Мейли правеше опити да я прелъсти. Когато успя, загуби интерес към нея.