Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
— О, Лаура! Исках да те изненадам!
— Не ти ли стана твърде много! — закани се с пръст нейната хазайка и добави:
— Майка ти ще припадне, ако те види.
— Не се безпокой. Можеш да я уведомиш, но други не бива да узнаят.
— Ще бъда като гроб — увери я Лаура. — Къде ще си намериш дантелено бельо?
Кейт замълча.
— Ще ти дам — предложи тя, повеждайки я към таванската стая.
Покривът беше толкова нисък, че се навеждаха. Лаура освети с прожектора една стара ракла. Отвориха я — най-отгоре лежеше сгъната дантелена рокля на розови цветчета — сватбената й рокля. Под нея откриха френски корсет.
— Носех жартиери, но те изчезнаха загадъчно — призна тя.
— Изчезнаха? — не повярва Кейт. — Твоите жартиери?
— На тях беше прикрепено сребърно медальонче с надпис „Младоженци“. Питър ги закачи върху бравата на хотелската стая по време на медения ни месец. Изглежда, някой ги е взел като трофей.
— Или за щастие — допълни Кейт и се хвърли на врата й. — Благодаря ти, Лаура!
Двете се прегърнаха и се разсмяха като ученички.
VII.
В края на октомври настъпи дългоочакваният ден — тържеството на учредителите.
Кейт прекара цял час във ваната, след което седна пред огледалото, сложи си сенки, руж и червило. Завърза на конска опашка косата си и я изсуши. На вратата се почука и влезе Лаура. Нейното лице бе румено като цвета на роклята й.
— Вече си готова? — попита Кейт. — След малко ще се облека и аз.
— Трябва да отида навреме. Обещах на Тед да помогна за вечерята. Персоналът е нов и ако не е под наблюдение, може да възникнат неуредици.
Тонът, с който Лаура изрече тези думи, издаваше задоволство от гласуваното й доверие. С очите на цербер тя би следила персонала и горко на този, който повреди нещо.
„На Тед му е лесно — мислеше си Кейт. — Заповядва и му е все едно, дали се касае за парти или за наемане на работна ръка.“
Лаура погледна златния си часовник, който носеше само при тържествени случаи. Време беше да тръгва, но първо трябваше да помогне на Кейт, която тъкмо си слагаше корсета.
— Ще ме задушиш, а искам довечера да си похапна — пошегува се тя, докато Лаура я стягаше.
— Изглеждаш чудесно! Само да можеше отнякъде да те зърне майка ти…
След като семейство О’Конър излязоха, Кейт седна на леглото и си обу нови найлонови чорапи. Корсетът беше с рюшени жартиери и чорапогащи не подхождаха. Струваше й се, че се готви за бал с маски. Внимателно облече боядисаната рокля. Бледожълтата коприна се отразяваше в очите й и придаваше специфичен оттенък на косата й.
Дрехата сякаш бе правена специално за нея. Тя се питаше, кой ли е дизайнерът на тази чудесна нощница. Вероятно е била предназначена за нечия първа брачна нощ. Погледна се критично в огледалото. Въпреки силно вталената кройка корсетът не личеше — прикриваше го джемперът. Роклята се получи изключително ефектна и много по-евтина, отколкото Кейт очакваше. С парите, които й останаха си позволи да си купи луксозни обувки с висок ток.
Кейт развърза конската си опашка и косата й падна върху раменете, като закри част от гърба. Едва свърши с обличането и на вратата се почука.
— Пристигаме! — чу се гласът на Катя.
— Влизайте! Идвам веднага! Налейте си шери!
За празника Кейт бе купила бутилка „Бристол“ и предварително приготви четири чаши до камината на първия етаж. Искаше да се запознае с Никола Йеролд, преди да се появят заедно на партито.
Тя се парфюмира, взе дамската си чанта и, като хвърли последен поглед в огледалото, слезе при гостите си. Тримата я очакваха с чаши в ръка.
— Кой идва към нас!? Долорес дел Рио ли?! — възкликна единият от мъжете — слаб, добре сложен блондин.
— Никола обича старите филми — обясни другият, който вероятно бе Кен Уилогби. Той имаше по-грубовати черти, но притежаваше атлетична фигура. Не му липсваше и самочувствие.
Катя беше облечена в зелена рокля. Тя не скри искреното си възхищение от Кейт при появата й:
— Фантастична си!
Кейт се смути:
— Правя, каквото мога. Сигурна съм, че принцеса Даяна с радост би разменила прекрасните си дрехи, които е длъжна да носи постоянно, за нашите дънки.
— Казвам се Никола Йеролд и имам честта да ви придружавам — представи се русият мъж, помагайки на Кейт да преодолее последните стъпала.
— Кейт Донели.
— Кен Уилогби.
Тя се ръкува и с двамата. Никола беше облечен в смокинг, на лявата си ръка носеше златен часовник, а на дясната — масивна гривна. Изглеждаше добре, но Кен й стана по-симпатичен. Стори й се дори, че нейният кавалер я гледа твърде дръзко и високомерно. Той изпи шерито си до дъно, остави чашата на масата и предложи да тръгват.