Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Но вместо да потопи лице в една от течностите, той ритна първата чаша, после и другата и успя да се отскубне от огромните ръце на Великана, който крещеше: „Измамник! Измамник!“ Скочи към лицето на Великана, покатери се пълзешком по устните и носа му и заби ръце в окото му. Стъкловидната течност се изсипа като извара и докато Великанът пищеше, фигурката на Ендър се зарови в окото му и продължи да дълбае навътре и още навътре.
Великанът се килна и падна възнак. След падането му пейзажът се промени и когато Великанът притихна на пода, навсякъде наоколо се появиха нежни като дантела дървета. Отнякъде долетя прилеп и кацна върху носа на мъртвия Великан. Фигурката на Ендър се показа от окото на Великана.
— Как успя да дойдеш дотук? — попита прилепът. — Тук никой никога не идва.
Ендър, естествено, не можа да отговори. Ето защо бръкна надълбоко, извади шепа стъкловидна течност от окото на Великана и я предложи на прилепа.
Прилепът я прие и отлетя, като, отдалечавайки се, крещеше:
— Добре дошъл в Царството на феите.
Беше успял. Трябваше да разгледа наоколо. Трябваше да слезе от лицето на Великана и да види какво най-сетне бе постигнал.
Вместо това обяви, че излиза от играта, прибра чина в шкафа си, съблече си дрехите и се зави с одеялото. Не беше искал да убие Великана. Това трябваше да е просто игра. А не избор между собствената му зловеща смърт и убийство, което бе още по-лошо. Аз съм убиец дори когато си играя. Питър би се гордял с мен.
ГЛАВА СЕДМА
АРМИЯ „САЛАМАНДЪР“
— Не е ли приятно да знае човек, че Ендър може да извърши и невъзможното?
— Това, че играчът трябва да умира толкова много пъти, е наистина противно. Винаги съм смятал, че „Питието на Великана“ е най-извратената част от цялата игра, но пък да му извади окото по този начин — и то не друг, а момчето, което искаме да направим командир на нашите флотилии!
— Най-важното е, че той спечели игра, която не може да бъде спечелена.
— Сега сигурно ще го преместиш.
— Изчаквахме само да видим как ще се справи със случая Бърнард. А той се справи блестящо.
— Значи щом успее да се справи с дадено положение, ще го поставяш в друго, с което не може да се справи. Не му ли се полага малко почивка?
— Ще прекара още един-два, а може би и три месеца с набора си. Това е доста дълъг период от време в живота на едно дете.
— Не ти ли се струва понякога, че тези момчета изобщо не са деца? Наблюдавам ги как се държат и как разговарят. Та те изобщо не приличат на малки деца!
— Това са най-надарените деца в света.
— Но все пак не би ли трябвало да се държат като деца? Те НЕ СА НОРМАЛНИ. Държат се, сякаш идват от… историята. Наполеон и Уелингтън. Цезар и Брут.
— Ние правим усилия да спасим света, а не да лекуваме наранени сърца. Ти си прекалено състрадателен.
— Генерал Леви няма милост към никого. Всички видеофилми доказват това. Но не причинявай болка на момчето.
— Шегуваш ли се?
— Исках да кажа, не му причинявай повече болка, отколкото е необходимо.
На вечеря Алей седна срещу Ендър.
— Най-сетне разбрах как си изпратил онова съобщение. Използвал си името на Бърнард.
— Аз ли? — попита Ендър.
— Хайде-хайде, че кой друг? Разбира се, че не беше Бърнард. А Шен не може да се справя толкова добре с компютъра. Знаем, че не бях и аз. Кой друг тогава? Но това е без значение. Открих как може да се въвежда в компютъра името на нов ученик. Просто си измисляш един ученик на име Бърнард — набираш БЪРНАРД с интервал, така че компютърът да не го отхвърли като повторение на името на друг ученик.
— Звучи, сякаш би свършило работа — рече Ендър.
— Точно така. То наистина върши работа. Но ти успя да го направиш още първия ден.
— Може да е някой друг. Може да го е направил Дап, за да попречи на Бърнард да се сдобие с прекалено много власт.
— Открих и нещо друго. Не мога да направя същото с твоето име.
— Нима?
— Всичко, свързано с „Ендър“, се отхвърля от компютъра. И изобщо не мога да проникна в твоите файлове. Ти си си изградил собствена система.
— Може би.
Алей се ухили.
— Току-що успях да проникна и да се поразровя из файловете на един човек. Той обаче е по петите ми и всеки миг ще преодолее защитата ми. Имам нужда от закрила, Ендър. Трябва ми системата ти.