Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Тук времето сигурно винаги е хубаво — отбеляза Сиванму.
— Тропически климат, но по крайбрежието има студени течения. През по-голямата част от годината всеки следобед вали за час-два, но никога не става прекалено горещо или прекалено студено.
— Човек има чувството, че през цялото време е на открито.
— Това е илюзия. Нашият апартамент има стъклени прозорци и климатична инсталация, нали забеляза. Гледа обаче навътре, към двора, освен това прозорците са вградени в ниши, така че отвън стъклото не се вижда. Много сполучливо решение. Изкуствено постигната естественост. Двуличие и измама — това, което човекът умее най-добре.
— Красиво е. Нагоя ми харесва.
— Жалко, че няма да се задържаме.
Преди Сиванму да попита къде отиват и защо, Питър я въведе в двора на един оживен ресторант.
— Тук готвят рибата. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Какво, в другите сурова ли я сервират? — засмя се Сиванму, давайки си сметка, че Питър говори сериозно.
Сурова риба!
— Японците са известни с това, а в Нагоя едва ли не боготворят този обичай. Забележи, в ресторанта няма нито една японска физиономия. Те не биха хапнали риба, похабена от високата температура. Това е една от традициите, които спазват ревностно. Сега в културата им има толкова малко типично японски черти, че привързаността им към; запазените традиции граничи е мания.
Сиванму кимна. Много добре разбираше как един народ е готов да се придържа отчаяно към отдавна мъртви обичай само и само да запази идентичността си. В същото време се радваше, че е попаднала на място, където на традиции ите се гледа по-повърхностно, така че не могат да изкривят или съсипят живота на хората, както беше на Път.
Сервираха им бързо — приготвянето на риба не отнеми много време, и докато се хранеха, Питър на няколко пъти опита да се намести по-удобно на рогозката.
— Жалко, че ресторантът не е достатъчно нетрадиционен, за да използва нормални столове.
— Защо вие, европейците, толкова мразите земята, че винаги се стремите да се издигнете над нея?
— Ти вече отговори на въпроса си. От самото начала предположи, че мразим земята. Така звучиш като неграмотен дивак.
Сиванму се изчерви, но не каза нищо.
— О, не ми се прави на смирена азиатка, която винаги се съгласява със събеседника си! Или по-скоро на покорна слугиня, изправена пред коравосърдечен, жесток господа! Знам, че съм пълен тъпак, но нямам намерение да се променям само защото си играеш на обидена!
— Тогава трябва да се промениш, за да не бъдеш повече пълен тъпак.
— Това ми е в характера. Ендър ме е създал толкова омразен, за да може да ме ненавижда. Направил ме е такъв, за да можеш да ме мразиш и ти.
— О, я мълчи и яж. Не знаеш какво говориш. Работата ти е да разбираш хората, а не можеш да прецениш най-близкия си човек в цялата вселена.
— Аз не искам да те разбирам. Искам да постигна целта си с помощта на блестящия ум, който се предполага, че притежаваш — макар да си мислиш, че хората, които коленичат, са някак си „по-близки до земята“ от онези, които стоят прави.
— Нямах предвид себе си. Говорех за най-близкия ти човек. Ендър.
— Точно в момента той ми е безкрайно далечен.
— Той не те е създал, за да те мрази. Отдавна е престанал да те ненавижда.
— Да, да, той е написал „Хегемона“ и така нататък, и така нататък.
— Точно така. Създал те е, защото се е нуждаел отчаяно от някого, който да мрази него.
Питър завъртя очи и отпи глътка мътен ананасов сок.
— Колко точно са дозирали кокосовото мляко! Мисля, че когато се пенсионирам, ще се оттегля тук. Ако Ендър не ме накара да се разпадна преди това.
— Казах ти истината в очите, а ти бръщолевиш за кокосово мляко!
— Новиня го мрази. Той няма нужда от мен.
— Новиня му е сърдита, но няма причини за това и той ГО знае. Той има нужда от… справедлив гняв. Да мразиш истинското зло у него, което никой освен него не вижда и пори не подозира, че съществува.
— Аз съм просто кошмарът от детството му. Прекалено много се задълбаваш.
— Той не те е създал, защото истинският Питър е бил ГОЛ кова важен в детството му. Създал те е, защото ти си съдията, заклеймителят. Това е бил Питър за него. Ти сам ми го каза, като споделяше спомените си. Питър го е дразнил, повтарял му е колко е безполезен, недостоен, глупав, страхлив. Ти и сега го правиш. Гледаш живота му и казваш, че се е провалил. По някаква причина той има нужда о! това. Има нужда някой да го заклеймява.
— О, колко хубаво, че винаги съм на разположение да го презирам.
— Той обаче се нуждае отчаяно и от някого, който да му прости, да вижда добрия замисъл в действията му. Валънтайн съществува не защото я обича — за това си има истинската Валънтайн. Има жена си. Той се нуждае от сестра ти, за да може тя да му прости.