Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Казвам, че това е езикът, който говорите. А няма език, който да разбирате.
Питър я погъделичка. Сиванму се разкикоти, стисна ръката му и се опита да я извие, докато той най-накрая спря. Така селяните се увериха, че те наистина са такива, каквито показваха компютърните записи: изключително умни млади хора, опиянени до забрава от любов — или от младост, но това нямаше значение.
Закараха ги с държавен флоутър в населено място, където — благодарение на намесата на Джейн в компютърните системи — намериха апартамент, стоял до предния ден празен и необзаведен, но сега пълен с разнородна колекция от мебели и произведения на изкуството, отразяваща очарователна смесица от бедност, небрежност и изтънчен вкус.
— Много хубаво — отбеляза Питър.
Сиванму, която познаваше стила само на един свят и всъщност само на един човек, надали можеше да оцени избора на Джейн. Имаше къде да се седне — два стола, които изобщо не й се виждаха удобни, и източни рогозки, пазещи хармонията между човека и земята. Спалнята със западни дюшеци, поставени високо над земята, макар че в жилището очевидно нямаше нито плъхове, нито хлебарки, очевидно бе на Питър; Сиванму знаеше, че същата постелка, на която ще седи в хола, ще й служи и за легло.
Тя самоотвержено предложи на Питър пръв да ползва банята, но той очевидно не проявяваше особено нетърпение да се изкъпе, макар че смърдеше на пот от лутането в гората и дългото пътуване във флоутъра. Затова в крайна сметка Сиванму се потопи блажено във ваната, затвори очи и се отдаде на медитация, докато не се почувства отпочина-ла. Когато отвори очи, вече не се усещаше чужда тук. Околните предмети вече не я потискаха. Бе научила да се нагажда така по времето, когато нямаше власт дори над собственото си тяло и се налагаше да се подчинява на всеки и във всичко. Точно благодарение на тази способност се беше съхранила. В живота й имаше много неприятни неща, впити като пиявици, но никое от тях не успяваше да промени онова, което се криеше под кожата й, в блажения мрак на самотата й, когато затвореше очи и освободеше разума си.
Когато излезе от банята, тя завари Питър да си взима разсеяно грозде от една чиния, гледайки холозапис на някакви японски артисти с маски, които си крещяха и пристъпваха непохватно и шумно един към друг, сякаш играеха герои, два пъти по-едри от тях самите.
— Знаеш ли японски? — попита Сиванму.
— Джейн ми превежда. Много странни са тези хора.
— Това някакъв древен театър ли е?
— Много отегчителен. Възможно ли е цялото това викане да разчувства някого?
— Ако се вживееш в пиесата, те крещят думите на собственото ти сърце.
— Нечие сърце да каже: „Аз съм вятърът от студения сняг на планината, а ти си тигърът, чийто рев ще замръзне в собствените ти уши, преди да потрепериш и да умреш от железния кинжал на зимните ми очи“?
— Звучи като твоя реплика. Самохвалство и заплахи.
— Аз съм мъжът с кръглите очи, който постоянно се поти и смърди на пор, а ти си цветето, което ще повехне, освен ако не се изкъпя моментално и не се накисна в амонячна вода.
— Дръж си очите затворени. Ще ти се насълзят от амоняка.
В жилището нямаше компютър. Холовизорът вероятно можеше да се използва и като такъв, но Сиванму нямаше представа как. Системата му за управление й беше непозната, но това не я изненада. Хората на Път не копираха апаратите си от никой друг свят, ако можеха да си проектират собствени. Сиванму дори не знаеше как да изключи звука. Нямаше значение. Тя седна на постелката си и опита да си спомни всичко, което знаеше за японците от уроците по история на Земята при Хан Цинджао и Хан Фейдзъ. Даваше си сметка, че образованието й, в най-добрия случай, е посредствено, защото като момиче от нисшата класа никой не си беше направил труда да я обучава, докато не отиде в дома на Цинджао. Хан Фейдзъ я бе насърчил да не се затормозява с официалните учебници, а да се ограничава с информацията, която й е интересна.
— Твоят ум не е изкривен от традиционното образование. Затова трябва да търсиш собствени начини за изучаване на всеки предмет — й казваше.
Въпреки тази своя привидна либералност Хан Фейдзъ скоро й показа, че с строг учител, дори когато тя сама избираше темите; Каквото и да научеше по история или животознание, Той я подлагаше на изпит, задаваше й въпроси, караше я да прави изводи, след което ги оборваше; и ако тя приемеше мнението му, я караше с не по-малка настойчивост да защити новата си позиция, въпреки че преди секунди е била негова собствена. В резултат на това дори с ограничена информация тя бе готова да анализира, да преосмисля стари изводи и да изказва нови. Затова можеше да затвори очи и да продължи образованието си без никакъв: кристал, който да й шепне в ухото; защото още чуваше язвителните въпроси на Хан Фейдзъ, макар че той се намираше на светлинни години от нея.