Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
„Тя не е просто тяло, егоцентричен стар унищожител на планети! Тя не е стар костюм, който можеш да хвърлиш, защото не ти става или вече не е на мода!“
Сетне обаче гневът му се стопи и той си даде сметка, че сам е направил същото със старото си тяло. Беше го хвърлил, без дори да се замисля.
И идеята му се стори интригуваща. Джейн. Възможно ли беше? Ако можеше аюата й да се всели някак си в младата Вал, щеше ли човешкото тяло да й е достатъчно, за да оцелее, когато Междузвездният конгрес изключи компютрите си?
— Ама че сте бавноразвиващи се вие двамата — обади се Джейн в ухото му. — Аз отдавна обсъждам с Царицата на кошера и Човек как може да се постигне това — да се вкара една аюа в някое тяло. Цариците на кошери вече са го правили веднъж, когато ме създаваха. Тогава обаче не са взели точно определена аюа. Взели са първата, която се е отзовала. Това си личи. Доста съм своенравна.
Миро тръгна мълчаливо към портата на манастирския двор.
— О, да, забравяме чувствата ти към младата Вал. Ти никак не харесваш идеята, че като я обичаш, всъщност, в известен смисъл, обичаш Ендър. Ако аз се вселя в нея обаче, ако заема тялото й, ще бъде ли тя същата жена, в която си влюбен? Ще се запази ли нещо от нея? Няма ли това да е убийство?
— О, млъквай! — сряза я гласно Миро. Жената на входа го изгледа изненадано.
— Не говоря на вас — каза той, — но това не означава, че идеята не е добра.
Усещаше погледа й, докато се спускаше по криволичещата пътека по хълма към Милагре. Време беше да се връща на кораба. Вал го чакаше. Която и да беше тя.
„Какво изпитва Ендър към мама, та й е толкова верен, толкова търпелив — това ли чувствам аз към Вал? О, не, това не е чувство, нали? Това е стремеж. Решение, което не можеш да промениш. Мога ли да изпитвам същото и към друга жена, към друг човек? Да се отдам изцяло на някого?“
Той си спомни Уанда и изведнъж го изпълни чувство на жестока загуба.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
АЗ СЪМ ЧОВЕК НА СЪВЪРШЕНАТА ПРОСТОТА!
Когато бях дете, мислех,
че боговете остават разочаровани,
когато се разсея с нещо
и прекъсна проследяването на някоя жилка
в дървесината на дъските.
Сега знам, че боговете очакват такива прекъсвания, защото знаят колко често се проваляме. Успехът ни е това, което ги изненадва.