Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Актьорите престанаха да се карат, преди Питър да излезе от банята. Сиванму не беше забелязала кога точно. Вниманието й обаче бе привлечено от един глас от холовизора, който попита:
— Искаш ли друг запис, или предпочиташ да гледаш програмата, която тече в момента?
За миг Сиванму си помисли, че това може да е Джейн; сетне си даде сметка, че просто апаратът е програмиран така.
— Има ли новини? — попита тя.
— Местни, регионални, планетарни или междупланетни? — попита машината.
— Започни с местните — каза Сиванму.
Тя бе чужденец тук. Трябваше да се запознае с тукашните особености.
Когато Питър се появи, облечен в един от стилните местни костюми, осигурени му от Джейн, Сиванму следеше с интерес репортаж за делото срещу няколко души, обвинени в незаконен риболов в един защитен район на стотина километра от града, в който се намираха. Как му беше името? О, да. Нагоя. Тъй като Джейн го бе записала във фалшивите им компютърни документи като техен роден град, флоутърът разбира се, ги бе закарал точно там.
— Всички светове са еднакви — отбеляза Сиванму. — Хората ядат риба от морето, но някои искат да ловят повече, Отколкото океанът е в състояние да им осигури.
— Какво лошо има в това, да ловиш малко по-дълго време или да хванеш един-два топа повече? — попита Питър.
— Ако всеки постъпва така… — Тя замълча. — Разбирам. Ги просто изказваш философията на нарушителите, за да покажеш, че не са прави.
— Сега издигнах ли се малко в очите ти?
Той се завъртя, за да й демонстрира широката, но все и.и; [???] показваща известни форми на тялото дреха.
— Цветовете са безвкусни — отбеляза Сиванму. — Твърде крещящи.
— Не, не. Целта е, който ме види, да закрещи от ужас.
— Аааа! — тихо изпищя Сиванму.
— Джейн казва, че това е един вид показен костюм — за човек на моята възраст и предполагаемата ми професия. Мъжете в Нагоя ходят накипрени като пауни.
— А жените?
— С голи гърди през цялото време. Прекрасна гледка.
— Лъжеш! На идване не видях нито една жена с голи гърди и… — Тя млъкна. — Наистина ли искаш да се усъмня-вам във всяка твоя дума? — изрече намръщено.
— Е, трябваше все пак да опитам.
— Стига глупости. Аз нямам гърди.
— Имаш, но са малки. Сигурен съм, че схващаш разликата.
— Нямам намерение да обсъждам тялото си с мъж, облечен в такава зле подредена, запусната цветна градина.
— Всички жени тук са лишени от вкус. Тъжно, но е вярно. Достолепен вид и други глупости. Също и възрастните мъже. Само момчетата и младежите могат да си позволят такова пищно облекло. Мисля, че ярките цветове са за предупреждение на жените. Нищо сериозно не може да се очаква от този момък! Малко флирт и „чао“. Такива неща. Струва ми се, че Джейн ни е избрала този град само за да ме принуди да нося такива дрехи.
— Гладна съм. Уморена съм.
— Кое е по-спешно?
— Да ям.
— Има грозде.
— Което не си измил. Предполагам, че това е един от опитите да сложиш край на живота си.
— На Божествен вятър насекомите знаят къде им е мястото и не мърдат оттам. Няма пестициди. Джейн гарантира.
— На Път също няма пестициди, но мием плодовете, за да ги почистим от бактерии и едноклетъчни. Ако се разболеем от дизентерия, това ще ни забави.
— О, тоалетната е толкова хубава. Грехота ще е, ако не използваме.
Въпреки привидното безгрижие на Питър забележката за дизентерията явно го разтревожи.
— Да идем на ресторант — предложи Сиванму. — Джейн пи е осигурила пари, нали?
Питър се заслуша в звука от кристала в ухото му.
— Да, трябва само да кажем на собственика на ресторанта, че сме си загубили документите, и той ще ни позволи да използваме банковите си сметки чрез компютъра. Джейн казва, че и двамата сме много богати, но трябва да се държим, сякаш разполагаме с ограничени средства и сега си позволяваме лукса да ядем в ресторант по някакъв тържествен повод. Какво ще празнуваме днес?
— Твоето изкъпване.
— Ти празнувай това, а аз ще отбележа благополучното ни спасяване от гората.
Излязоха на улицата, оживена, с малко коли, стотици велосипеди и хиляди хора, върху и отстрани на плъзгащите Се пътеки. Сиванму се отнасяше с подозрение към тези странни устройства и настоя да търсят ресторанта пеша. Сградите наоколо бяха стари, но не западнали — сравнително нов квартал, но вече с традиции. Стилът бе изключително разчупен, е арки, вътрешни дворове, колони и покриви, по с малко стени и без никакво стъкло.