Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
— Обичаш ли момчета?
— Някои от най-добрите ми приятели са момчета. — Започнах да се досещам накъде бие този глупак.
— Така ли? — Отметка с молив, последвана от друг въпрос. — Разкажи ми за първия си хомосексуален акт.
Зяпнах от изненада.
— Не мога да повярвам на чутото. Да не би това да е някакъв психиатричен преглед?
— Не се будалкай, момче — озъби се той. — Отговори на въпроса.
— Трябва да ви отнемат лекарската диплома за некомпетентност… ако изобщо имате такава. Вероятно съвсем не сте психоаналитик, просто сте срочно служещ, преоблечен като лекар.
— Сержант! — извика той с накъсан глас, целият почервенял. Зад мен се чу тропане на крака. — Този тип отказва да отговори на въпрос.
Почувствах остра болка по голите си крака отзад. Изревах и скочих настрана. Сержантът отново вдигна тънък бастун и облиза устни.
— Засега това е достатъчно — спря го преглеждащият ме лекар. — Ако отговаря правилно на въпросите.
— Да, сър — казах аз и застанах мирно. — Няма нужда да повтаряте въпроса. Първият ми такъв опит беше на дванайсет години, когато с помощта на големи гумени ленти и четиринайсет други момчета…
Продължих в този дух, докато той драскаше щастлив, а сержантът промърмори нещо разочарован и се отдалечи. Когато формулярът беше запълнен с последната измислица, бях освободен и ми бе заповядано да отида при другите. Отново ни откараха при асансьорите, натъпкаха ни голи в групи по четирийсет. Вратите се затвориха за спускане. После се отвориха за излизане.
Очевидно на погрешен етаж. Ужасените ни очи видяха бюра и пишещи машини. На всяка работеше по една млада дама. Чу се шум като от пърхане на криле, когато всички поставиха папките пред най-важните си органи. Температурата на въздуха нарасна, тъй като всички се изчервиха. Единственото, което можехме да направим, беше да стоим почервенели от смущение, да слушаме безспирното тракане на клавишите на пишещите машини и да очакваме към нас да се обърнат глави, нежни женски очи да ни погледнат. След около четиринайсет и половина години вратите отново бавно се затвориха.
Когато този път се отвориха, нямаше жени, само вече познатото тяло на друг животински сержант. Чудех се какви деформирани гени в населението са създали толкова много садомазохисти с дебели вратове, ниски чела, стомаси като бъчви.
— Излизай — изрева той. — Излизай, излизай, в групи по десет, първите десет през тази врата. Следващите десет през следващата. Не единайсет! Не можеш ли да броиш, тъпако! — Последва вик от болка при отново наложената дисциплина. Моята група от десет жертви влезе в силно осветена стая и се нареди на опашка. Стояхме пред бяла стена, на която беше окачено отблъскващо червеникаво-кафяво-зелено знаме, безвкусно украсено с черно чукче. Един офицер със златни нашивки на раменете го изправи и застана зад него.
— Това е много важно събитие — заяви той важно. И тържествено. — Вие, млади хора, най-достойните в тази страна, сте избрани от местните наборни комисии като доброволци да защитавате любимата ни страна от злите сили в чужбина, които искат да ни отнемат свободата. Настъпи дългоочаквания от вас тържествен момент. Вие влязохте в тази стая като обичащи удоволствията младежи, а ще излезете като истински войници. Сега ще положите клетва за вярна служба. Вдигнете дясната си ръка и повтаряйте след мен.
— Аз не искам!
— Имате право на избор — каза мрачно офицерът. — Това е свободна страна и вие сте доброволци. Можете да положите клетва. Или ако решите да не положите, което е ваше право, ще излезете през тази малка врата зад мен, която води към федералния затвор, където ще започнете да излежавате трийсетгодишна присъда за неизпълнение на демократичните си задължения.
— Вдигам ръка — изхленчи същият глас.
— Сега повтаряйте след мен: „Записвам се, по собствена свободна воля…“
— Записвам те, по собствена свободна воля…
— Ще го повторим и ще го кажем правилно, а ако следващия път не го кажем правилно, ни очакват големи неприятности.
Този път го повторихме правилно. Повтаряхме думите и се стараехме да не ги чуваме.
— Да служа предано… да уважавам всички старши офицери… смърт, ако проявя неподчинение… смърт, ако дезертирам… смърт, ако заспя на поста… — и така нататък до самия край, който гласеше: — Кълна се в името на моята майка и баща, и божеството, в което вярвам.
— Свалете ръце. Поздравявам ви. Сега вие сте войници и подчинени на военния закон. Първата заповед е да дадете доброволно по един литър кръв, тъй като неочаквано възникна нужда от кръвопреливане. Свободно.