Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Последен… не по значение, разбира се… за Марк Форър. Водач, учител, духовен наставник, доставчик на чудесно вино. За Марк!

Когато възгласите стихнаха, изгърмя друга бутилка. Марк Форър заговори на своята предана аудитория.

— Благодаря ви, благодаря ви, скъпи вярващи в Индивидуалния мутуализъм. Много дълго аз бях отшелник…

Отшелник? Това означаваше, че машината са я хванали летящите със скоростта на светлината електрони! Пияна!

— … твърде дълго гледах скрит под улиците минаващите над мен. Сега най-после посрещнах вашата скъпа компания и ви поздравявам. И най-добре да отворим друга каса с вино.

Стърнър се заклатушка да я донесе, Нийб отиде да му помогне. Останали за момент сами, Мортън и Шарла се бяха отдали на щастлива прегръдка.

Това беше идеална възможност да се измъкна. Мразех сбогуването. Тихо, за да не ги смутя, станах и си тръгнах. Пристъпих бавно към вратата и видях как видеокамерата на Марк се завъртя към мен; диафрагмата й се сви и бързо трепна в електронно намигване. Намигнах й в отговор и затворих вратата. Обърнах се и бавно се заизкачвах по стълбите.

Колкото и да обичах тази планета и нейните политически маниакални жители, знаех, че не е за мен. Твърде цивилизовано и мирно. Без престъпление и без полиция… за какво ще живея?

Върви, Джим, върви! Звездите са твои.