Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
Тишината продължи. Виолетовите фигури се размърдаха, когато започна началното задушаване. Един новобранец изстена и падна на пода; аз дишах тихо през нос. Чу се тежко дишане, когато едно от момчетата повече не можа да издържи. Сержантът се втурна напред и мястото, където един юмрук върши най-добра работа се оказа вдлъбнатинката на стомаха. Жертвата изпищя и падна, а всички останали поеха тежко спасителната глътка въздух.
— Това беше един малък урок! — изкрещя сержантът. — Разбрахте ли посланието?
— Да — промърморих под нос аз. — Че си садомазохист.
— Урокът е, че аз давам заповеди, вие ги изпълнявате… иначе ще бъдете наказани. — След като предаде това отвратително разяснение, лицето му се изкриви, устните се дръпнаха назад и откриха пожълтелите му зъби; трябваше ми доста време, за да разбера, че това се предполагаше да е усмивка.
— Седнете, момчета, настанете се удобно. — На стоманения под? Седалките бяха все още прибрани. Седнахме, а сержантът с умиление потупа тлъстия си, надвиснал над колана корем. — Казвам се Клутц, сержант Клутц, ще ви водя строевата подготовка. Но вие няма да се обръщате към мен на име. Това могат да правят само равните на мен или по-старшите. Ще ме наричате сержант, сър или господар. Ще бъдете скромни, послушни, почтителни и тихи. В противен случай ще има наказание. Няма да ви кажа какво ще бъде наказанието, защото преди малко се храних и не искам да получа разстройство.
Вълна на страх премина през нас при мисълта какво може да предизвика стомашно разстройство в този огромен търбух.
— Обикновено едно наказание е достатъчно да прекърши дори най-упорития новобранец. Понякога обаче някой има нужда от второ наказание. Още по-рядко някой упорит инатчия има нужда и от трето. Но трето наказание не се налага. Искате ли да знаете защо?
Червените очи се втренчиха в нас, а ние желаехме в този момент да бъдем някъде другаде, където и да било.
— Тъй като вие сте прекалено глупави и не питате, аз ще ви кажа. Третият път означава край. Третият път има задушаване, ритане и пищене и призоваване на вашата майка в камерата за дехидратиране, където деветдесет и девет точка деветдесет и девет процента от сегашните ви скъпоценни телесни течности се извличат със сухо свистене. Знаете ли как ще изглеждате тогава? Ще изглеждате като това.
Той бръкна в джоба си и извади малка дехидратирана фигурка на новобранец в мъничка дехидратирана униформа. С лице, сгърчено завинаги от ужас. Стонове на страх се изтръгнаха от войниците, чуха се тупвания — най-слабите бяха загубили съзнание. Сержант Клутц се усмихна.
— Да, така ще изглеждате. Тогава малкото ви изсушено тяло ще виси един месец на таблото за съобщения в казармата като предупреждение за останалите. След това то ще бъде сложено в плътен пощенски плик и изпратено на родителите ви, заедно с една детска лопатка за заравянето. А сега… има ли други въпроси?
— Извинете, сър, процесът на дехидратиране мигновен и безболезнен ли е или е бавен и ужасен? — попита един треперещ глас.
— Добър въпрос. След първия ви ден в армията… съмнявате ли се какъв ще бъде?
Последваха още стенания и тупвания. Сержантът кимна одобрително.
— Добре. Сега да ви кажа какво следва. Отиваме в ЛОНС във ВБМ. Това означава лагер за обучение на новобранци „Слимарко“ във Военна база Мортстерторо. Там ще преминете единичното си обучение. То ще ви превърне от хилави цивилни страхливци в яки, лоялни, почтителни войници. Някои от вас ще умрат при единичното обучение и ще бъдат погребани с всички военни почести. Запомнете го. Връщане няма. Или ще станете добри войници, или ще умрете. Ще разберете, че армията е сурова, но справедлива.
— Какво справедливо има в това? — изпусна се един новобранец и сержантът го удари по главата.
— Справедливото е, че всички имат равен шанс. Всеки може да изкара единичното обучение или да умре. Ще ви кажа нещо. — Той се наведе напред. Дъхът му беше толкова лош, че най-близкостоящите новобранци припаднаха. Сега в усмивката му нямаше никакъв хумор. — Истината е, че аз искам да умрете. Ще направя всичко, каквото мога, за да умрете. Всеки новобранец, отпратен у дома на инвалидна количка или в ковчег, спестява на правителството пари и намалява данъците. Искам да умрете сега, вместо в боя след години на усилена подготовка. Ясен ли съм?
Ако мълчанието означава потвърждение, всички го потвърдихме. Възхитих се на простодушието и яснотата на този подход. Не харесвах армията, но бях започнал да я разбирам.
— Въпроси?
Стомахът ми изкъркори силно в тишината и думите сами се изплъзнаха от устата ми.