Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Как?
Арабинът отпи от виното, после остави внимателно чашата на масата. Скръсти ръце в скута си и каза:
— Позволи ми да ти дам един съвет.
Уилсън вдигна брадичка.
— Ние работим заедно — продължи Хаким. — Ти, аз и Бободжон. Това е добре. Но ти не си един от нас. И както стоят нещата, по-добре ще е да възпираш любопитството си. Защото хората се изнервят. Аз се изнервям. А това не е добре за теб. — Уилсън мълчеше, затова арабинът се облегна назад и смръщи вежди. — Кажи ми нещо. Защо правиш това?
Уилсън завъртя очи, все едно казваше: „Сложно е.“
Хаким му размаха пръст.
— Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че си интелектуалец.
Уилсън се ухили.
— Аз съм инженер — каза той. — Не е същото.
— Да, но… докато си бил затвора, все си четял разни книги. Така каза племенникът ми. Каза, че си чел Кутб13. Вярно ли е?
— Да.
— Коя книга?
— „Километрични камъни“.
Арабинът кимна.
— И какво мислиш?
Уилсън сви устни. Преди Насър да го осъди на смърт чрез обесване, Саид Кутб бил революционер, който проповядвал връщане към исляма в чистия му вид и отхвърляне на корумпираните арабски режими. Теориите му повлияли силно на хора като Осама бен Ладен.
— Мисля, че Кутб е окей — каза той. — Ако си арабин.
— А ако не си?
— Ако не си, за препоръчване е да се огледаш за някой друг.
— Абсолютно — възкликна Хаким. — Всекиму — своето! Ами ти? Щом не е Кутб, кой тогава?
Уилсън сви рамене.
— Бободжон спомена, че във вените ти тече индианска кръв — настоя Хаким.
Уилсън не каза нищо.
— Ще прощаваш — продължи Хаким, — но аз не знам нищо за индианците. Само каквото съм гледал в старите филми. — Замълча, после попита: — Твоето племе има ли си някой като Кутб?
— Моето племе? — повтори Уилсън. — Не, моето племе си няма никой като Кутб. Никакви трактати, памфлети и екзалтирани предупреждения за края на света.
Хаким се засмя.
— Тогава какво? Какво имате?
— Елегии.
— Елегии?
Уилсън кимна.
— Да, имаме много тъжни песни.
— И това е всичко?
— Не — каза Уилсън. — Имаме си и танца на духовете.
Хаким се засмя и наля още вино в чашите.
— Тъжни песни и танци! Какъв народ само!
Сарказмът на арабина го жегна. Но макар кръвта на Уилсън да възвря, лицето му остана безизразно. След малко подхвана:
— Не познавам родителите си. Израснах в приемни семейства. Така че не знаех нищо за предците си. Някой каза, че съм индианец, а и приличам на такъв. Но това не значеше нищо за мен. Бях дете, когато за пръв път чух за танца на духовете. Заведоха ме на зъболекар. В чакалнята имаше списание със статия на тази тема.
— Да? — Хаким изглеждаше объркан, а навярно и алкохолът вече си казваше думата.
— Ами обикновена статия. И снимки на някакъв човек, когото наричали Уовока. На всички снимки беше с риза на духовете, със звезди и луни по нея.
Хаким се намръщи. Нямаше идея какви ги дрънка американецът. Духове?
Уилсън продължи:
— Оказа се, че сме адаши. Че имаме еднакви имена. Не Уовока, а истинското му име. Тогава ми се стори интересно, но после съм го забравил. Спомних си едва след като влязох зад решетките, през втората ми година в затвора със строг режим — Уилсън се изсмя на спомена. — Седях си и зяпах стената. И тогава ми светна! За името — че не е било обикновено съвпадение. А самата ми същност. Буквално! Моето минало и моето бъдеще. Всичко.
Хаким кимна разсеяно. Уилсън виждаше, че объркването му се превръща в досада, а досадата — в раздразнение.
— За какво говориш? — попита арабинът, като се оглеждаше за сервитьора.
Уилсън килна глава настрани. Арабинът нямаше представа за какво иде реч. А после осъзна защо. Хаким не знаеше истинското му име, а и да му го бяха казали, явно беше забравил. За Хаким той беше Франк Д’Анкония — и нищо повече. Така че нямаше смисъл да му разказва за Джак Уилсън. За Хаким съвпадението не съществуваше.
Накрая Уилсън каза:
— Говоря за танца с духове. Нашият вариант на Кутб.
Хаким се намръщи отново.
— Но ти така и не обясни какво представлява.
Уилсън се наведе напред.
— Уовока… получил видение. Видял как индианците започват да танцуват. Първо сами, а после заедно с предците си. След известно време земята започнала да се тресе, а танцьорите… във видението му танцьорите отишли на небето. Издигнали се във въздуха. А после земята погълнала всички останали. Тоест белите. Всички врагове на индианците. А после светът започнал да се изцелява.
— Да се изцелява.
— Да. Върнал се към предишното си състояние — обясни Уилсън.
Хаким го зяпаше и мигаше тъпо. Накрая каза:
13
Саид Кутб — египетски философ и писател, екзекутиран през 1966 г. Трудовете му се смятат за основополагащи по отношение на съвременните принципи на ислямския фундаментализъм. — Бел.ред.