Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Второто му послание беше в стила на любовните писма. Възхваляваше красотата й и излагаше собствения си копнеж по „някого, с когото да сподели живота си“. Което си беше вярно. След като приключи с онова, не би искал да остава сам. Достатъчно време беше прекарал сам. След като приключи с онова, искаше да сподели живота си с някого. С жена. Искаше да създаде семейство. Отговорът й преливаше от поетичен копнеж, още по-трогателен заради грешките в синтаксиса.
Прибра снимката обратно в портфейла си. Шансът да срещне достойна партньорка в живота посредством услугите на платен сватовник като ukrainebrides.org би бил равен на шанса да спечели джакпот от лотарията. И той го знаеше.
От друга страна, Уилсън не вярваше в съвпаденията. Нима единствено случайността го беше довела на борда на „Кралица Мармара“, която щеше да го откара заедно с „меласата“ на десетина километра от дома на Ирина?
Разбухна възглавницата, изрита обувките си на пода и затвори очи, но усмихнатото лице на Ирина остана пред очите му. Заспа в мекия пашкул на въображаемо домашно блаженство.
Събуди го вибрация, придружена от силен и равномерен звук. В първия миг се стресна. Усещането сякаш идваше от тялото му, някакъв разрушителен вътрешен резонанс. Когато осъзна на какво се дължи вибрацията — корабните двигатели се бяха включили, — той се изсмя сам на себе си. Бяха отплавали.
След малко дребен енергичен човек потропа на вратата. Пращал го първият офицер за обещаната обиколка. Обясни, че той е третият офицер на кораба и се казва Хасан. Усмихна се обезоръжаващо и разкри два златни зъба — предни, в средата.
— Корабът е много добър. Хасан ще се радва да ви го покаже.
Първо — спасителните лодки. Халид се почеса по главата и смръщи вежди, оглеждайки разстоянието между лодките и водата.
— Хасан обещава, че няма да потрябват.
На Зеро се падна да послужи като модел за спасителните жилетки и не спря да се киска, докато Хасан стягаше каишките.
Продължиха към пожарогасителите и Хасан им демонстрира как се работи с тях. След като приключиха с въпросите на безопасността, третият офицер им показа кухнята, столовата, а после и игралната зала. Очите на Халид светнаха при вида на спартанското помещение с мишена за дартс, маса за шах, джаги и пинг-понг.
През цялото време Хасан ги засипваше с подробности за кораба. Заведе ги на мостика, който предлагаше широка гледка към хоризонта над претъпканата с контейнери палуба, после ги свали в машинното — просторно помещение, чисто като аптека, с огромни медни бутала в постоянно движение и силна миризма на машинно масло.
Върнаха се на палубата и Хасан им показа нещо като пътечка между контейнерите, по която се стигаше до носа. Но ако искали да се поразходят, първо трябвало да го уведомят. А когато се върнат — да му се обадят.
Отидоха при парапета и се загледаха в разпенената вода долу. Денят беше студен и влажен и от гледката на бурното море на Уилсън му прилоша. Корабът под краката им се движеше като живо същество.
— Нужен е повече от километър, за да спре корабът — каза Хасан, — така че гледайте да не падате зад борда. — Халид преведе думите му и Зеро се дръпна инстинктивно от парапета.
— Два дни са до Истанбул, един ден в пристанището там, после още три до Одеса. Няма да слизате в Истанбул?
Уилсън кимна.
— Нямаме необходимите за това визи.
— Хасан съжалява. Велик град.
Уилсън кимна отново.
— Мога ли да си проверя електронната поща? — попита той.
— О, да. Хасан ще ви даде по половин час на ден, става?
Уилсън се усмихна и вдигна ръце при тази неочаквана щедрост, а в отговор Хасан го удостои със златната си усмивка.
— Най-удобно след вечеря, да? Но — побърза да го предупреди турчинът, — компютърът работи от сателит. Понякога сигналът е добър, друг път — лош. — Сви рамене. — Хасан не може даде гаранции.
Зеро и Халид бързо се отегчиха и отидоха да играят джаги. След всичките години в затвор със строг режим за Уилсън скука не съществуваше. Той бързо се адаптира към морския ритъм — чистия въздух, чайките, безкрайната водна шир, закуска, обяд и вечеря в точен час, всекидневната разходка до носа по пътечката между контейнерите.
Харесваше му на носа, защото беше тихо. Погледнеше ли през парапета, виждаше издутата предница на корабния корпус, която пореше водата. Векове наред корабните носове са били заострени. Вече не. Уилсън се замисли над този факт, а после разбра на какво се дължи. Издутата форма повдигаше носа. Това намаляваше съпротивлението на водата и правеше кораба по-ефективен и икономичен. Почуди се кой ли е авторът на тази новост и дали е получил полагащото му се признание.