![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Понякога Рон бе мрачен и мълчалив и в продължение на цели дни се цупеше неясно на какво, а после изведнъж се променяше и отново ставаше енергичен и общителен. Бейзболната му кариера го потискаше и той предпочиташе да не говори за нея. Когато някой му се обаждаше по телефона, веднъж беше отчаян и натъжен, а следващия път — буен и весел.
Близките му знаеха, че пие, и сериозно подозираха, че употребява наркотици. Може би алкохолът и наркотиците причиняваха тази нестабилност на настроението му. Анет и Хуанита се помъчиха да го разпитат възможно най-деликатно, но той ги отблъсна.
А после на Рой Уилямсън му откриха рак и проблемите на Рон отстъпиха на заден план в семейството. Рой имаше тумори в дебелото черво, които бързо се разпространяваха по цялото тяло. Въпреки че Рони си беше момчето на мама, той обичаше и уважаваше и баща си. И се чувстваше виновен заради поведението си. Вече не ходеше на църква и изпитваше сериозни съмнения в християнската си вяра, но се придържаше към петдесятническата догма, че греховете се наказват. Баща му, който беше живял толкова праведно, сега получаваше наказание заради дългия списък от грехове на сина си.
Влошеното здраве на Рой допълнително утежняваше депресията на Рон. Той не спираше да мисли за собствения си егоизъм: за всички онези молби за хубави дрехи, скъпа спортна екипировка, бейзболни лагери и екскурзии, преместването в Ашър, на които бляскаво се беше отплатил с един-единствен цветен телевизор, купен на родителите му с парите от договора с „Атлетикс“. Рон си спомни как баща му тайно си беше купувал дрехи втора употреба, така че разглезеният му син да може да се облича с най-доброто. Спомни си как Рой беше обикалял по напечените тротоари на Ейда, натоварен с обемистите си куфари с ванилия и подправки. Не беше забравил и как баща му не пропускаше нито един от неговите мачове като ученик.
В началото на 1978 г. Рой се подложи на операция в Оклахома Сити. Хирурзите откриха, че ракът е в напреднала фаза, с многобройни разсейки, и те вече не могат да направят нищо. Рой се прибра в Ейда, отказа химиотерапията и зачака смъртта си в страдание. През последните дни от живота му Рон се прибра от Тьлса. Стоеше до леглото на баща си, разстройваше се и плачеше. Постоянно се извиняваше и молеше баща си да му прости.
Един ден на Рой му омръзна да слуша хленченето му. Време е да пораснеш, синко, каза той. Стани мъж. Престани да плачеш и да се притесняваш. Живей си живота.
Рой почина на 1 април 1978 г.
През 1978 г. Рон все още живееше в Тьлса, където делеше апартамент под наем със Стан Уилкинс, стругар, с четири години по-млад от него. Двамата обичаха китарата и поп музиката и по цели часове подрънкваха на струните и пееха. Рон имаше силен, макар и необработен глас и демонстрираше обещаваща техника на китарата си — скъп модел на „Фендър“. Можеше да седи и да свири с часове.
В Тьлса имаше много модерни дискотеки и двамата съквартиранти често излизаха заедно. След работа удряха по няколко питиета, а после се отправяха на обиколка из клубовете, където всички познаваха Рон. Той обичаше жените и беше абсолютно безстрашен в подхода си към тях. Оглеждаше тълпата, избираше си най-сексапилната мадама и я канеше да танцуват. Ако тя беше съгласна, обикновено се прибираше с него. Целта му беше да сваля различно момиче всяка вечер.
И въпреки че обичаше да пие, внимаваше с количеството, когато излизаше на лов. Прекалено многото алкохол пречеше на сексуалните му възможности. Някои други химически съединения обаче нямаха този недостатък. По това време кокаинът се радваше на истински бум в страната и беше широко достъпен в клубовете на Тълса. Хората не се притесняваха особено от болести, предавани по сексуален път. Най-големият проблем беше херпесът; СПИН все още не се беше появил. За хората, които искаха само това от живота, краят на 70-те беше време за буйни, хедонистични удоволствия. А Рон Уилямсън беше абсолютно невъздържан.
На 30 април 1978 г. в полицията в Тълса се получи обаждане от апартамента на Лайза Ленц. Когато полицаите пристигнаха, тя им каза, че Рон Уилямсън я е изнасилил. Арестуваха го на 5 май, определиха му гаранция от 10 000 долара и го пуснаха.
Рон нае Джон Танър, опитен адвокат и специалист по наказателни дела, и веднага призна, че е правил секс с Лайза. Но настояваше, че е било по взаимно съгласие; двамата се бяха запознали в един клуб и тя го беше поканила в апартамента си, където в крайна сметка бяха стигнали до леглото. Адвокат Танър наистина вярваше на клиента си — нещо рядко срещано в подобна ситуация.