Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Преди Джейк да го попита за какво говори, спътникът му се хвърли към вратата. Затвори очи и стисна зъби като човек, който очаква силен удар.
Само че не се блъсна в дървения плот, а мина през него. Единият му крак остана за миг от външната страна, сетне и той изчезна. Чу се тихо шумолене като от прокарване на ръка по груба дървена повърхност. Джейк се наведе и вдигна Ко.
— Затвори очи.
— Очи — повтори зверчето и продължи до го гледа с безмълвно обожание.
Джейк стисна клепачи, животинчето стори същото. Момчето решително пристъпи към служебната врата. За миг го обгърна мрак, усети миризма на дървесина. В главата му отново прозвуча онзи обезпокоителен звън. В следващия момент се озова от другата страна.
Складът беше много по-голям, отколкото бе очаквал, и претъпкан с книги. Някои от купчините, подпрени отстрани с по две изправени греди, бяха по три-четири метра високи. Между тях криволичеха тесни проходи. В два от тях Джейк видя подвижни платформи, напомнящи рампите за достъп до самолетите на по-малките летища. Миризмата на стара хартия бе още по-силна, почти нетърпима. От тавана лампи с матови абажури хвърляха оскъдна жълтеникава светлина. Сенките на Тауър, Балазар и двамата биячи се кривяха зловещо по стената. Книжарят заведе посетителите си в един ъгъл, изпълняващ функцията на кабинет: имаше бюро с пишеща машина, три картотечни шкафа, на стената беше закачен стар календар. На страницата за май бе изобразен някакъв мъж от деветнайсети век, когото Джейк не познаваше… не, познаваше го. Робърт Браунинг. Беше го цитирал в заключителното си есе.
Тауър седна на стола си и веднага съжали, че го е направил. Джейк му съчувстваше. Начинът, по който останалите трима се надвесиха около него, вероятно никак не беше приятен. Сенките им затанцуваха по стената като зли духове.
Балазар извади от джоба си лист хартия, разгъна го върху бюрото:
— Това познато ли ти е?
Еди пристъпи напред, но Джейк го дръпна:
— Не се приближавай! Ще те усетят!
— Не ме интересува. Трябва да видя какво има на листа.
Тъй като не се сещаше нещо по-умно, Джейк го последва. Ко се размърда в ръцете му и изскимтя. Джейк му изшътка и животинчето примигна обидено.
— Извинявай, приятел, но трябва да пазиш тишина. Дали предишното му „аз“ от 1977 година бе все още на празния парцел? Там Джейк се беше ударил и бе изпаднал в безсъзнание. Това беше ли се случило вече? Нямаше смисъл да умува. Еди беше прав. Не му се нравеше, но знаеше, че е вярно: те трябваше да са тук, не там, трябваше да видят какво пише на листа, който Балазар показваше на Тауър.
Еди едва бе прочел първите няколко реда, когато Джак Андолини процеди:
— Шефе, тая работа не ми харесва. Имам кофти усещане.
Балазар кимна:
— И аз. Има ли някой друг тук, господин Торън?
Говореше спокойно и учтиво, но предпазливо заоглежда помещението, преценяваше възможните скривалища.
— Не — отвърна Тауър. — Ако не броим котарака Серджо. Предполагам, че се навърта наоколо…
— Това не е магазин — прекъсна го Бионди, — а бездънна яма, в която парите ни потъват. Дори шикозен дизайнер ще се затрудни да поддържа такова голямо нещо, а той… книжарница, моля ви се. Човече, кого си мислиш, че заблуждаваш?
„Себе си — помисли си Еди. — Заблуждава себе си.“
Сякаш извикан от тези мисли, ужасният звън се възобнови. Мафиотите в склада на Тауър не го чуха, но Джейк и Ко го доловиха; пролича по смутените им лица. Изведнъж в и без това мрачното помещение притъмня.
„Скоро се връщаме — рече си Еди. — Исусе, връщаме се! Само не преди…“
Приведе се между Андолини и Балазар, нехаейки, че двамата мъже се оглеждаха подозрително. Интересуваше се само от документа. Някой бе наел Балазар да принуди Тауър (или Торън) да го подпише, после да го пъхне под носа му. В повечето случаи за такава задача „Кръстника“ би се задоволил да изпрати двама от биячите си — които наричаше свои „джентълмени“. Тази обаче явно бе достатъчно важна, за да дойде лично. Еди искаше да разбере защо.
Настоящият документ е договор, от една страна, между г-н Калвин Тауър, жител на щата Ню Йорк, собственик на празен парцел, регистриран като парцел №298 в участък №19, намиращ се…
Звънът прокънтя в главата му и го накара да потрепери. Този път бе по-силен. Мракът се сгъстяваше. Тъмнината ги заливаше. Можеше да ги отнесе и това го ужасяваше. Можеше да ги удави и това щеше да е още по-зле — да се удавиш в мрак сигурно бе ужасна смърт.
Ами ако имаше и разни същества в мрака? Гладни същества като пазача?
„Има. — Това бе гласът на Хенри. Чуваше го за пръв път от почти два месеца. Представи си Хенри, застанал зад него и ухилен глуповато като типичен наркоман, с кръвясали очи и жълти, немити зъби. — Знаеш, че има. Когато чуеш звъна, трябва да се чупиш, брато, както, струва ми се, добре знаеш.“