Вълците от Кала

— Чакай! Другото ми „аз“ ще се върне.

— Не, да изчакаме навън.

Джейк се замисли, прехапа устни и кимна. Тръгнаха към вратата, другият Джейк наистина се върна. Двамата спряха и се отдръпнаха встрани. Книгата с гатанките бе отворена. Калвин Тауър, който се беше върнал при шахматната дъска, посрещна хлапето с приятелска усмивка:

— Размисли ли за кафето, каубой?

— Не, исках да попитам…

— Ще го попита за загадката на Самсон — прошепна Джейк от Средния свят. — Не е важно. Сега Дипно ще разкаже доста увлекателна история. Искаш ли да я чуеш?

— Ще мина без нея. Да тръгваме.

Излязоха. И макар че Второ Авеню изглеждаше все така странно, създавайки чувство за непрогледен мрак зад кулисите, зад самото небе, тук все пак бе по-добре, отколкото в „Ресторант за мисълта“. Поне бяха на въздух.

Джейк подхвърли:

— Да отидем на празния парцел между Второ Авеню и Четирийсет и шеста улица. — Кимна към „двойника“ си и добави: — Той ще ни настигне.

Еди се помисли, сетне поклати глава.

Лицето на Джейк посърна:

— Не искаш ли да видиш розата?

— Естествено. Изгарям от желание да я видя.

— Тогава…

— Мисля, че имаме още работа тук. Не знам защо, но го чувствам.

Джейк — Хлапе Седемдесет и седма — бе оставил вратата на магазина отворена. Еди отново влезе. Арон Дипно обясняваше на момчето гатанката на Самсон, която по-късно щяха да зададат на Блейн Моно. Джейк от Средния свят отново загледа таблото пред входа („Уилиам Фокнър на тиган, Твърдо сварен Реймънд Чандлър“). Бърчеше чело, сякаш нещо го смущаваше. След секунда изтърси:

— Текстът също е променен.

— Как?

— Не помня предишния.

— Важно ли е?

Джейк се обърна към него — погледът му беше като на човек, преследван от призраци.

— Не знам — отвърна. — Това е поредната гатанка. Мразя гатанките!

Еди го разбираше. „Кога Берил не е Берил?“ — помисли си.

— Когато е Клаудия — изрече на глас.

— А?

— Нищо. По-добре се отдръпни, ако искаш да не се сблъскаш със себе си.

Джейк смаяно изгледа приближаващия се Джон Чеймбърс, после послуша съвета на Еди. Хлапе Седемдесет и седма тръгна по Второ Авеню с новите си книги в ръка. Джейк от Средния свят се усмихна тъжно:

— Спомних си нещо. Когато излизах от книжарницата, бях сигурен, че никога повече няма да стъпя тук. Значи съм сгрешил.

— Като се има предвид, че сме по-скоро призраци отколкото хора, не е много сигурно. — Еди го потупа по гърба. — А ако си забравил нещо важно, Роланд ще ти го напомни. Това поне му се удава.

Хлапето се усмихна облекчено. От личен опит знаеше, че Стрелеца умее да помага на хората да си спомнят забравени неща. Приятелят му Алан сигурно бе притежавал способността да чете мисли, а Кътбърт беше човекът с най-развито чувство за хумор в ка-тета им. Роланд обаче беше дяволски добър в хипнозата. Можеше да натрупа цяло състояние в Лас Вегас.

— Сега ще отидем ли при розата? — Джейк огледа подозрително Второ Авеню; улицата, която изглеждаше едновременно светла и мрачна. — Там вероятно е по-добре. Благодарение на розата всичко изглежда по-добре.