Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Нямам какво да обсъждам с вас — прекъсна го книжарят, без да откъсва поглед от Андолини. Джейк се досещаше защо. Джак Андолини напомняше на превъртял главорез от филм на ужасите.
— След петнайсети юли може да има какво да обсъждаме — продължи Тауър.
— Може, но едва тогава. Предполагам. Ако желаете. — Той се усмихна, за да покаже, че подхожда отговорно по въпроса. — Сега обаче не виждам смисъл. Юни още не е дошъл. И за ваше сведение, не се казвам…
— Не виждал смисъл — измърмори Балазар.
Погледна Андолини, сетне онзи с големия нос. Вдигна и отпусна ръце, сякаш да попита: „Какво им става на тези хора?“
— Джак? Джордж? Дадох на този човек чек, на който бе изписана единица с пет нули, а той не виждал смисъл да разговаряме.
— Не е за вярване — съгласи се Бионди.
Андолини мълчеше и се взираше в Калвин Тауър; мътните кафяви очички под изпъкналото му чело приличаха на злобни зверчета, надничащи от входа на пещера. Джейк предположи, че с такова лице човек няма нужда да говори много, за да постигне своето.
— Аз искам да разговарям с теб — рече Балазар; говореше спокойно, но гледаше заплашително Тауър. — Защо ли? Защото моите шефове в тази сделка искат да говоря с теб. Това е достатъчно основателна причина. И знаеш ли какво? Мисля, че можеш да ми отделиш пет минути, за да заслужиш стоте бона. Не смяташ ли?
— Стоте хиляди ги няма — кисело промърмори Тауър. — Сигурен съм, че шефовете ти го знаят.
— Това не ме засяга. Парите ти са дадени. Мен ме интересува дали ще ни ги върнеш. Ако не, трябва да веднага да си изясним нещата още сега пред всички.
„Всички“ бяха Арон Дипно, един скункс и двама нюйоркчани-изгнаници, оставащи невидими за хората в книжарницата. Приятелите на Дипно бяха дезертирали като долни страхливци. Тауър отново се опита да се измъкне:
— Нямам друг продавач. Наближава обяд и по това време обикновено имаме доста клиенти…
— Оборотът на този магазин не надвишава петдесет долара на ден — намеси се Андолини. — Всички го знаем, господин Торън. Ако наистина се опасявате, че ще пропуснете големите продажби, нека той да застане на касата за няколко минути.
За миг Джейк си помисли, че Стария грозник има предвид Джон Чеймбърс (Джейк). Сетне си даде сметка, че Андолини посочва Дипно. Тауър (или Торън) се примири:
— Арон? Ще ме заместиш ли?
— Ако ти си съгласен — отвърна Дипно; изглеждаше разтревожен. — Сигурен ли си, че искаш да разговаряш с тези хора?
Бионди го изгледа заплашително. Старецът се държеше удивително смело. Необяснимо защо Джейк се почувства горд от поведението му.
— Да — увери го Тауър. — Да, всичко е наред.
— Не бой се, няма да отнемем девствеността на задника му — захили се Бионди.
— Внимавай какво говориш, намираме се в храм на писмеността — смъмри го Балазар, но се ухили цинично. — Хайде, Торън. Да си побъбрим.
— Не се казвам така! Законно се прекръстих на…
— Няма значение. — Балазар потупа Тауър по ръката.
Джейк още не можеше приеме, че всичко това… цялата тази мелодрама… се разиграва, след като той бе напуснал магазина с две нови книги (нови поне за него). Че това се случва зад гърба му.
— Твърдоглавецът си остава твърдоглавец, нали шефе? — ухили се Бионди. — Типичен холандец. Няма значение как му е името.
— Ако пожелая да заговориш, Джордж, ще ти кажа точно какво искам да чуя от устата ти — сряза го Балазар. — Ясен ли съм?
— Добре — измърмори Бионди, после явно реши, че не е прозвучал достатъчно ентусиазирано, и добави: — Да! Разбира се.
— Хубаво.
Балазар хвана Тауър под ръка и го поведе към задната част на магазинчето. Там бяха струпани купища книги; носеше се тежък мирис на милион прашни страници. Спряха пред врата с надпис „ВХОД ЗАБРАНЕН“. Тауър извади връзка ключове, които издрънчаха, докато търсеше онзи за помещението.
— Ръцете му треперят — промърмори Джейк.
Еди кимна:
— Ако бях на негово място, и моите щяха да треперят.
Тауър намери ключа, който търсеше, отключи вратата. Отново погледна тримата си посетители — корави мъже от Бруклин — и ги пусна да влязат в стаята. Вратата се затвори, резето щракна — едва ли Тауър го беше дръпнал.
Джейк погледна в изпъкналото огледало в ъгъла на магазина. Дипно вдигна телефона до касата, замисли се, върна слушалката на вилката.
— Какво ще правим сега? — попита Джейк.
— Ще пробвам един трик — отвърна Еди. — Видях го в някакъв филм. — Застана пред заключената врата и намигна на момчето. — Готов съм. Ако не направя друго, освен да си цепна главата, можеш да ме наречеш глупак.