Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Чарли май наистина беше сладък. Ето, знаеше за „Азедин Алайа“, а това е огромен плюс. Не ме разбирайте погрешно. Не можеше да се мери със Зак, но не можеше и да се отрече, че има страхотна усмивка. Малко разрошената му тъмна коса падаше над необикновено сини очи; бе се облякъл малко небрежно в джинси, тениска с щампована рокендрол група и пооръфани маратонки, но успяваше да изглежда привлекателен дори и така, което важи за всички момчета в Ел Ей. Носеше смешни, даскалски тип очила и от време на време ги вдигаше на главата. Имаше лек загар, сякаш е карал сърф на Малибу. Изглеждаше обезоръжаващо открит и прям. На мен, разбира се, напомних си, ми допадат по-сложни мъже като Зак.
— Искаш ли да видиш нещо тъпо, но доста забавно? — попита Чарли ухилен.
— С удоволствие — уверих го, доволна, че настроението ми се подобрява.
— Добре. Ето какво се случи последния път, когато срещнах момиче така красиво, щастливо и недохранено като теб. Отпих от питието си така… — смукна през сламката от кока-колата — … и стана ей това. — По някакъв начин сламката изскочи от чашата, завъртя се във въздуха, опръсквайки разкошния бял диван с кафявата течност, и като по чудо се лепна перпендикулярно на рамките на очилата на Чарли. Аз се засмях, а той продължи: — И затова се водя за най-големия смотаняк, стане ли дума за жени.
Кока-колата капеше капка по капка върху бузата му. Чарли направи физиономия все едно питаше: „Виждаш ли?“
— Но ти си забавен — засмях се. — Забавното си е забавно и се вижда. — Дори тайно да си мислех, че е нечувано неприлично от негова страна да обърне внимание на факта, че не съм сияйно щастлива, когато ме видя в началото, той определено беше интересен събеседник. — Момичетата не устояват на чувството за хумор. Освен това си и режисьор. Обзалагам се, че някоя красива актриса ти е гадже — завърших.
— Не, в момента нямам гадже.
— А искаш ли да имаш?
— Не мисля за това по този начин — отвърна Чарли. — Гаджетата са от нещата, които получаваш в минимални количества, колкото повече ги искаш. Но, да, би било приятно. Всеки иска да се влюби, нали?
Изведнъж ми хрумна: Джули! Тя отчаяно копнее да се влюби. Ако положи всички усилия да не показва номера със сламката пред нея, Чарли има шанс да се окаже идеалният ЕС, особено след като знае такива важни неща като иконата в модата „Азедин Алайа“. Знам, декларирала е, че не желае творческа личност, но е време да разшири хоризонта си.
— Какво ще кажеш да те уредя с една от моите приятелки? Ти какъв тип момичета харесваш?
— Щастливи, които не са в състояние да хапнат каквото и да било — отвърна той, флиртувайки.
— О, аз съм заета. Сгодена съм за него — казах свенливо, посочвайки Зак.
Той се бе появил в стаята и сега стоеше в далечния край с гръб към нас. Обърна се за миг, но не ни забеляза.
— Привлекателен тип.
— Слушай, ще те запозная с някоя приятелка, но трябва да ми кажеш точно с какъв тип момиче искаш да излизаш.
Чарли направи пауза, която ми се стори безкрайна, преди да отговори. После ме погледна право в очите и промълви:
— С момиче точно като теб.
Беше малко неловко за сияещо щастливо момиче с годеник като moi.
Разклатих бучките лед на дъното на чашата си, докато измисля какво да отговоря.
— Напоследък прекарвам доста време в Ню Йорк по работа — наруши мълчанието Чарли.
— Чудесно. Ще те поканя на купона по случай годежа ми — зарадвах се аз.
— Мислех, че това е купонът по случай годежа ти.
— Този е за Лос Анджелис. Моята приятелка Мъфи ще прави събиране за мен в Ню Йорк. Всички са така мили с теб, когато си сгоден. Направо е невероятно. Дали съм гледала някои от филмите ти?
— Съмнявам се — отвърна той. — Те не са за масовия вкус.
— Прекалено художествени ли са? — попитах.
— О, не. Комедии са. Проблемът е, че аз ги намирам смешни, но хората не ги възприемат така. За повечето хора произведенията ми са потискащи, но аз твърдя, че няма комедия, зад която да не стои трагедия. За жалост шефовете на студията не са съгласни с мен. Искаш ли пак да видиш номера със сламката?
Докато се прибирахме след купона, бях относително щастлива. Сериозно — след като Дафне ме спаси, цялата вечер не престанах да се смея. Нещата между мен и Зак щяха да се оправят съвсем скоро, бях убедена. Опитах се да подхвана разговор, докато пътувахме по „Сънсет“ към „Шато“. Беше едва единадесет и исках да подготвя нещата за малко латиноамериканска дейност, когато се приберем.
— Скъпи, макар да съм лъчезарно щастлива, съм и… tres, tres депресирана — споделих тихичко.