Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
— Стига бе!!! Ако друг те попита за годежния пръстен, му отговори, че вместо това притежаваш „Удавеният камион“, с който можеш да си купиш шест годежни пръстена, чу ли? Когато един мъж ти даде такава лична вещ, това е истинска любов! За моя пръстен Брадли ходи на Найл Лейн, но така правят всички в Холивуд. Не значи нищо. Джулия Робъртс има около петнадесет пръстена оттам, а виж какво става с всичките й годеници. Да ти кажа ли откъде знам, че Брадли наистина ме обича? Носи ми чай в леглото, когато съм болна от нещо заразно като ТОРС, например. От значение са малките жестове. Хайде, искам да те видя усмихната. Да, така е по-добре — зарадва се Дафне, когато се ухилих насила. — Трябва да изглеждаш сияещо щастлива и влюбена, ако искаш да се чувстваш сияещо щастлива и влюбена. Вземи.
— Благодаря — промълвих, поемайки книжната салфетка, за да си избърша очите.
Явно съм била готова да променя настроението си онази вечер, защото докато отивахме да се присъединим към гостите, се почувствах неимоверно щастлива. Дафне имаше пълно право: „Удавеният камион“ бе нещо далеч по-значимо, когато става въпрос за любов, отколкото някакъв си пръстен. Само дето е малко досадно, че няма как да го сложиш на ръката си, та всички да разберат колко много си обичана. Припомних си колко много трогателни неща правеше Зак, когато се запознахме, и някак се самохипнотизирах; лепнах на лицето си усмивка и тя не слезе оттам до края на вечерта. Усетих как апетитът ми отново изчезна и изпитах огромно облекчение: определено продължавах да съм влюбена.
Дафне ме отведе отново във всекидневната, решена в пастелни тонове. Помещението беше претъпкано с милион момичета, облечени точно като Бетина. Всички обсъждаха някакъв още не излязъл на екрана нов филм с участието на Кера Найтли, на която щяха да започнат да подражават, когато изчерпят Кейт Хъдсън. Всички гаджета и съпрузи стояха вкопчени в красивите си момичета, сякаш ако ги пуснат, никога вече няма да ги видят — нещо вероятно tres умно от тяхна страна. Аз самата не се чувствах ни най-малко като Кейт Хъдсън, което бе голямо неудобство в заобикалящата ме среда. Прекрасната ми рокля не бе никак подходяща за тази вечер — беше прекалено нюйоркска. Как можа да ми хрумне да облека черно в Лос Анджелис? Исках да се прибера вкъщи.
— О, чудесно. Ето го Чарли Дънлейн — възкликна Дафне и ме повлече към млад мъж, седнал сам на един от огромните й бели дивани. После шепнешком ми обясни: — Страшно е сладък и е гениален млад режисьор. Поне така твърди Брадли. Аз не съм гледала негов филм, но не му казвай, защото Брадли се опитва да го склони да подпише договор. Ще поговориш ли с него, докато проверя докъде е стигнал готвачът?
Дафне ме представи и изчезна да се разпореди за ордьоврите или каквото там я тревожеше. Дори Чарли да бе толкова сладък, колкото Дафне смяташе, аз не забелязах. Никой не бе толкова сладък, колкото моя годеник, от когото, между другото, нямаше и следа. Надявах се да се забавлява някъде с важните клечки, макар да ми бе неприятно, че така явно ме избягва тази вечер.
— Добре ли си? — попита ме Чарли направо.
Наблюдаваше ме загрижено. Толкова ли прозрачна бях?
Лепнатата на физиономията ми усмивка явно не бе tres убедителна.
— Да, аз…
Не ми хрумна какво да отговоря.
— Какво не е наред? — поинтересува се той.
Понякога хората са доста невъзпитани, както сте забелязали. Искам да кажа: познавам този тип едва от три секунди, а вече ми задава лични въпроси. Отвратително е, напълно отвратително.
— Няма нищо не наред — възразих, окопитвайки се. — Чудесно се забавлявам. Толкова съм щастлива тази вечер, че нищо не мога да хапна.
— Дори от великолепните десерти на Дафне? Сигурна ли си, че си добре? Не изглеждаш особено щастлива.
— Много съм добре. Направо сто и петдесет процента напълно добре — отсякох, за да сложа край на този разпит.
— Е, как е Ню Йорк? — попита Чарли, доловил намека.
— Как разбра, че живея в Ню Йорк?
— По роклята. Прекалено сериозна е.
— Всъщност я наричам рокля трепач, защото е убийствено опасна — пошегувах се, развеселявайки се малко. — Бог да благослови „Азедин Алайа“.
— Същата от „Без улики“ ли? — попита Чарли и се засмя.
— Точно така — засмях се и аз. (Един от любимите ми филмови моменти от „Без улики“ е, когато Алисия Силвърстоун е на път да припадне, защото е изцапала роклята си от „Алайа“.) — Откъде знаеш този кадър? — попитах.
— Луд съм на тема кино. А всички от филмовия бизнес боготворят „Без улики“. Трябва внимателно да изучаваш този филм, ако работиш тук. Казвам го сериозно.