Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
беше помолен да се включи в дебат за и против човешките екипажи, спонсориран от Френския
институт за морски изследвания и разработки.
Остин се обади на Дзавала по мобилния телефон, веднага щом научи за инцидента в тунела.
- Извинявай, че прекъсвам престоя ти в Париж -каза той по телефона.
- Не само това прекъсваш. Един член на Националната асамблея ме разведе из града.
- Така ли? Много любезно от негова страна.
- От нейна. Казва се Дениз. След обиколката на Париж решихме да отидем в планината,
където младата дама има вила. В момента съм в Шамони.
Остин не се изненада ни най-малко. С дълбоките си топли очи и гъста черна коса Дзавала
приличаше на по-млада версия на актьора Рикардо Монталбан. Приятната му външност,
добродушен чар и интелигентност го правеха обект на желанието за много от неомъжените
жени из Вашингтон. Всъщност Дзавала привличаше нежния пол, където и другаде да отидеше.
Понякога това разсейване дразнеше Остин, особено по време на мисия, но сега беше добре
дошло. Шамони беше съвсем близо.
- Още по-добре. Трябва ми помощта ти.
По напрежението в гласа му Дзвала разбра, че положението е сериозно.
- Тръгвам!
Сега, на голия хълм над езерото, двамата си стиснаха ръцете и Остин отново му се извини, че е
осуетил интимния му живот. На устните на Дзавала заигра лека усмивка.
- Няма проблем, братле. Дениз също е държавен служител и напълно ме разбра, когато й
казах, че дългът ме зове. - Той погледна хеликоптера. - Даже се обади тук-там да ми осигури
транспорт.
- Тогава й дължа бутилка шампанско и цветя.
- Винаги съм знаел, че си истински романтик. -Дзавала се огледа. - Красиво място, макар и
малко мрачно. Какво става?
- Ще ти обясня по пътя - отговори Остин и се запъти към хеликоптера.
След секунди вече бяха във въздуха. Докато летяха над глетчера, Остин накратко му разказа за
случилото се.
- Дяволска работа! - рече Дзавала, като чу историята. - Съжалявам за приятелката ти. Скай
ми звучи като човек, с когото бих искал да се запозная.
- Надявам се да имаш това удоволствие - каза Остин, макар да знаеше, че шансовете не са
на тяхна страна и с всяка следваща минута намаляват.
Той насочи Дзавала към долината, която му показа Лесар от покрива на електроцентралата.
Кацнаха на едно що-годе равно петно земя между скалите и зъберите. Взеха фенерчето от
сандъчето за спешна помощ на хеликоптера и тръгнаха нагоре по склона. Влагата и студът,
които лъхаха от ледника, ги пронизваха през дебелите якета. Входът към тунела беше изрязан
в бетон. Мястото около него беше осеяно с
миниатюрни каньончета. Влязоха в тунела, който по размери приличаше на онзи зад
електроцентралата. Леко наклоненият под беше мокър, а след няколко крачки започнаха да
газят вода.
- Не е най-романтичното място на света - отбеляза Дзавала, взирайки се в тъмнината.
- Така си представям река Стикс - отвърна Остин. Той се загледа в черната вода и изведнъж
усети прилив на енергия. - Да се връщаме в електроцентралата!
Още щом хеликоптерът докосна площадката, отвътре излязоха Друе и останалите.
Французинът бързо се приближи и поздрави Остин.
- Дължа ви извинение за поведението си преди малко, мосю Остин - каза той. - Не бях
запознат с всички факти около тази ужасна ситуация. Разговарях с шефовете си и
американското посолство, които ми обясниха за вас и НАМПД. Не знаех, че в тунелите под
ледника има френски граждани.
- Националната им принадлежност ли е най-важното?
- Не, не, разбира се! Inexcusable!2 Ще се зарадвате, като ви кажа, че вече повиках помощ.
Спасителният екип е на път.
- Това вече е нещо. Колко време ще им трябва да стигнат дотук?
Друе се поколеба, съзнавайки, че отговорът няма да прозвучи задоволително.
- Три или четири часа.
- Сигурно ви е ясно, че тогава ще бъде твърде късно.
Друе кършеше ръце от притеснение.
- Поне ще можем да извадим телата. Нищо повече не мога да направя.
- Аз обаче мога, мосю Друе. Ще се опитаме да ги
извадим живи, но ще ни трябва помощта ви.
_ Не говорите сериозно! Горките хора са затворени под двеста и четирийсет метра лед. - Той
се вгледа в лицето на Остин, на което бе изписана мълчаливата решителност, и повдигна
вежди. - Много добре! Ще ви осигуря всичко, от което имате нужда. Какво ви трябва?
Остин с приятна изненада откри, че под пухкавата външност се крие стомана.
- Благодаря ви. Като начало бих искал да вземем хеликоптера и пилота ви.