Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Провери акумулаторите, увери се, че резервоарите с въздух са заменени с нови, и с опитно
око огледа целия батискаф. Накрая доволно почука по прозрачния купол.
- Като за изложба! - рече той усмихнато на себе си.
После слезе на палубата на „Мумичуг”. Двайсет и четири метровият катамаран беше най-
малкият
изследователски съд на НАМПД, на който беше работил. Също като малката рибка, на която
беше кръстен, той се чувстваше у дома си както в сладка, така и в солена вода.
Представляваше модифицирана версия на кораб, предназначен за крайбрежна работа в
непокорните води на Нова Англия.
Беше здрав и бърз, с мощни дизелови двигатели, благодарение на които развиваше 20 възела.
Имаше място за осем души и беше идеален за кратки мисии. Въпреки малкия си размер,
лебедките и А-образната рамка можеха да влачат тежки товари. А един по-голям съд не би
могъл да стигне по криволичещата река до ледника.
Тъй като Скай я нямаше да си говорят, Остин си взе чаша кафе от камбуза и слезе в
лабораторията за дистанционно наблюдение - малко помещение, натъпкано с компютърни
монитори. Като всичко останало, и лабораторията те предизвикваше да я подцениш. В
действителност електронни нерви и ганглии свързваха мониторите със сложна система от
прибори.
Настани се пред един екран, отпи от кафето и извика на дисплея изображението на сонара за
страничен обзор. Пионерът на този тип сонари беше доктор Харолд Еджъртън, който през 963
г. пръв беше монтирал подобен уред на лодката си. Той позволяваше на повърхностните
съдове да покриват големи площи от дъното и изцяло промени подводните издирвателни
техники.
Когато „Мумичуг” пристигна, Скай беше помолила да огледат брега от страната на ледника,
който би представлявал сериозно препятствие пред керваните. Смяташе, че древните пътници
най-вероятно са почивали край реката, преди да я прекосят, и че на това място може да е
имало селище. Самият воден път
може да е бил използван като помощен към Кехлибарения път.
Докато батискафът беше потопен, корабът бе продължил сонарното обследване по
периметъра на езерото. Остин искаше да види какво е открил той. Настрои екрана на бавно
превъртане на изображенията и пред очите му се показаха високоразделителни картини,
напомнящи на два кехлибарени водопада. Вдясно на екрана бяха изписани географските
координати и местоположението им върху малка карта.
За осмислянето на сонарните изображения е нужно опитно око, пък и не е най-вълнуващото
занимание. Равното песъчливо дъно на Лак дю Дормьор беше особено еднообразно. Остин се
улови, че мозъкът му се унася и клепачите му натежават. Изведнъж рязко ги отвори,
заинтригуван от една аномалия. Върна назад и се приведе, за да разгледа по-добре тъмния
кръст на равния фон, а после с едно кликване на мишката го увеличи.
Беше самолет, дори кабината се виждаше. Кликна на иконката за печат и след няколко секунди
принтерът изплю картината. Разгледа я на силна светлина. Част от крилото липсваше. Надигна
се от мястото си и тъкмо се насочи към вратата, за да уведоми капитана за откритието си,
когато Франсоа влетя в лабораторията. Беше очевидно разтревожен. Обикновено на лицето
на французина беше изписана невъзмутима усмивка, а сега изглеждаше така, сякаш току-що е
чул, че Айфеловата кула е паднала.
- Мосю Остин, трябва бързо да дойдете на мостика.
- Какво има?
- Мадмоазел Скай!
Стомахът на Остин се сви.
- Какво е станало?
Последва неразбираем порой от думи на френско-английски. Остин го избута настрани и се
втурна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж. Капитанът беше в кабината и говореше по
радиото. Когато видя Кърт, каза: „Attendezи остави микрофона настрани.
Капитан Джак Фортие беше слаб мъж от френ-ско-канадски произход, който беше взел
американско гражданство, за да работи за НАМПД. Френският му език се оказа много полезен
в тази експедиция, макар някои от местните да се кискаха зад гърба му на силния му квебекски
акцент. Фортие беше казал на Остин, че присмехът не го притеснява, защото неговият език
всъщност е по-чист, незамърсен от местни диалекти, както във Франция. Всъщност този човек
като че ли не се притесняваше от нищо и сега Остин определено се изненада от намръщеното
му, тревожно лице.
- Какво е станало със Скай? - попита той направо.
- Говоря с един от шефовете на електроцентралата. Станал е инцидент.