Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
помощта на тунели към турбината. И воала! Електричество - чисто, евтино, възобновяемо. -
Рутинното обяснение не можеше да прикрие гордостта в гласа му.
- Просто като теория, но забележително като изпълнение - каза Остин, който мислено си
представи системата. - Сигурно разполагате с много хора.
- Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти изцяло автоматизирана и
вероятно би си работила добре и без нас.
- Можете ли да ми покажете план на системата?
Пръстите на Лесар затракаха по клавиатурата. На
екрана се появи схема като в контролен център за градски транспорт. Пресичащите се цветни
линии напомняха на картата на лондонското метро.
- Мигащите сини линии са тунелите, по които тече вода, а червените са сухи проходи.
Турбината е ето тук.
Остин се вгледа в екрана, опитвайки се да се ориентира в объркващата плетеница.
- Кой тунел е бил наводнен?
Лесар почука с пръст по екрана.
- Ето този. Главният път към обсерваторията. -Линията мигаше в синьо.
- Има ли начин да се спре водата?
- Опитахме, още когато видяхме, че в тунела е потекла вода. Явно бетонната стена между
изследователския тунел и водните е поддала. Преди успявахме да отклоняваме водата към
другите. Тунелът още е пълен.
_ Имате ли някаква представа как е поддала стената, за която споменахте?
- Ето тук има врата, която осигурява преминаване-т0 от един тунел към друг. По това време
на годината е затворена, защото водите са високи. Направена е така, че да издържа тонове
налягане. Не знам какво може да се е случило.
- Има ли начин да източим водата от този тунел?
- Да, можем да запечатаме част от тунелите и да я изпомпаме, но това ще отнеме дни -
гласеше съкрушителният отговор.
Остин посочи светещия екран.
- Дори при тази огромна мрежа от тунели?
- Ще ви покажа какъв е проблемът.
Излязоха от контролната зала и тръгнаха по коридора. След няколко минути бръмченето на
турбината бе заменено от друг шум, напомнящ на силен вятър в дървета. Минаха през една
стоманена врата и се качиха по метални стълби до площадка за наблюдение, защитена от
водата с пластмасово и метално покритие. Jlecap обясни, че се намират в един от няколкото
изнесени контролни пултове. Шумът се бе превърнал в грохот.
Лесар щракна ключа на стената и един прожектор освети част от тунела, в която бушуваше
водната стихия. Вече почти беше стигнала до обсерваторията. Остин гледаше разпенената
вода, потръпвайки от огромната й сила.
- По това време на годината се топят големите джобове на ледника - изкрещя Лесар,
надвиквай-ки тътена. - Те увеличават нормалния дебит. Също като придошлите реки през
пролетта, когато снегът се топи бързо. - На тясното му лице беше изписана
болка. - Съжалявам, че не можем да помогнем на вас и хората,затворени вътре.
- Вече много ми помогнахте, благодаря. Трябва да видя подробна скица на
изследователския тунел.
- Разбира се - Jlecap го поведе обратно към контролната зала. Вече беше убеден, че
американецът му допада. Остин беше точен и методичен - качества, които той ценеше
особено.
Когато стигнаха до контролната зала, Остин погледна часовника на стената и видя, че
обиколката му е отнела ценни минути. Лесар се приближи до един метален шкаф, отвори
широко плитко чекмедже и извади купчина скици.
- Това е главният вход към тунела. Не е много по-голям от канализационна шахта. Тези
правоъгълници тук са жилищните фургони на учените. Лабораторията е разположена на около
километър и половина от главния вход. Както се вижда на страничния план, има стълби, които
се изкачват през тавана до проход на горно ниво, който води към самата субглациална
обсерватория.
- Знаете ли колко хора има там долу?
- Последния път, когато се видяхме, членовете на екипа бяха трима. Понякога, като им
омръзне под земята, се събираме да пийнем няколко чаши вино заедно. Освен тях, там е
жената от кораба ви, а малко преди инцидента хидропланът докара няколко души, но не знам
колко от тях откара обратно.
Остин се наведе над скицата, попивайки с очи всеки детайл.
- Да предположим, че са успели да се доберат до обсерваторията. Въздушната тапа в
прохода ще попречи на водата да наводни и нея.
- Прав сте - съгласи се Лесар, но без особен ентусиазъм.
- Ако има въздух, може още да са живи.
- Така е, но въздухът им е ограничен. Дано не се стигне дотам да им се иска да бяха мъртви.