Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
- Е, това е тежка работа и не бих те винил, ако решиш да се откажеш от нея сега - рече той. - След като първият месец мине, винаги давам на всеки нов чирак възможност да си отиде у дома и да си помисли много внимателно дали иска да продължи, или не. Би ли искал да направиш същото?
Положих всички усилия да не изглеждам твърде развълнуван и нетърпелив, но не можах да попреча на усмивката да се разлее по лицето ми. Бедата беше, че колкото по-широко се усмихвах, толкова по-нещастен изглеждаше Прогонващия духове. У мен се загнезди чувството, че той искаше да остана, но нямах търпение да тръгна. Мисълта да видя отново семейството си и да вкуся гозбите на мама ми се струваше като сън.
Отправих се вкъщи, преди да изтече часът.
- Ти си смело момче, а умът ти е остър - каза ми той на портата. -Издържа едномесечния си изпитателен срок, затова можеш да кажеш на баща си, че ако искаш да продължиш, ще го посетя през есента да си прибера десетте гвинеи. Имаш качествата да станеш добър чирак, но зависи от теб, момче. Ако не се върнеш, тогава ще знам, че си решил да не го правиш. В противен случай ще те очаквам обратно до края на седмицата. После ще те подложа на петгодишно обучение, с което ще станеш почти толкова добър в тази работа, колкото съм аз.
Потеглих към дома с леко сърце. Разбирате ли, не исках да казвам на Прогонващия духове, но в мига, когато ми беше дал шанса да се прибера у дома и може би никога да не се върна, аз вече бях решил да направя тъкмо това. Тази работа беше ужасна. От това, което Прогонващия духове ми беше казал, отделно от самотата, работата беше опасна и ужасяваща. В действителност никого не го беше грижа дали ще живееш, или ще умреш. Хората просто искаха да ги отървеш от каквото там ги тормозеше, но не се замисляха дори за миг какво можеше да ти коства.
Прогонващия духове беше описал как веднъж за малко не бил убит от богърт. В един миг създанието се беше преобразило - от блъскащ бо-гърт в хвърляч на камъни - и едва не му беше разбило главата с камък, голям колкото юмрука на ковач. Каза, че дори още не му били платили, но очаквал да вземе парите другата пролет. Е, другата пролет беше далече, така че каква полза имаше? Докато се отправях към дома, ми се струваше, че щеше да ми е по-добре да работя във фермата.
Лошото беше, че дотам имаше почти два дни път, а ходенето пеш ми даваше много време да мисля. Спомних си колко се бях отегчавал понякога във фермата. Можех ли наистина да понеса да работя там до края на живота си?
След това започнах да си мисля какво щеше да каже мама. Тя наистина беше твърдо решена да стана чирак на Прогонващия духове и ако се откажех, щях силно да я разочаровам. Така че най-трудната част щеше да бъде да й кажа и да видя как ще реагира.
До смрачаване на първия ден от пътуването си към дома бях довършил всичкия кашкавал, който Прогонващия духове ми бе дал за из път.
Затова на следващия ден спрях само веднъж, за да си измия краката в един поток, и стигнах у дома точно преди вечерното доене.
Когато отворих портата към двора, татко тъкмо се отправяше към обора на кравите. Като ме видя, лицето му светна в широка усмивка. Предложих да помогна с доенето, за да можем да поговорим, но той ми каза да влизам веднага вътре и да поговоря с мама.
- Липсваше й, момче. Страшно ще се зарадва да те види.
Потупвайки ме по гърба, той тръгна да се заеме с доенето, но преди да съм направил и половин дузина крачки, Джак излезе от плевнята и се запъти право към мен.
- Какво те води обратно толкова скоро? - попита той. Стори ми се леко хладен. Е, честно казано, беше по-скоро студен, отколкото хладен. Лицето му бе някак разкривено, сякаш се опитваше едновременно да се намръщи и да се ухили.
- Прогонващия духове ме изпрати у дома за няколко дни. Трябва да реша дали да продължа, или не.
- И какво ще правиш?
- Ще го обсъдя с мама.
- Няма съмнение, че ще постигнеш своето, както обикновено - заяви Джак.
Сега вече Джак определено се мръщеше и това ме накара да почувствам, че нещо се беше случило, докато бях отсъствал. Защо иначе внезапно беше станал толкова недружелюбен? Дали защото не искаше да се прибирам у дома?
- И не мога да повярвам, че взе татковата кутийка с прахан и огниво - каза той.
- Той ми я даде - оправдах се. - Искаше да я взема.
- Предложи я, но това не означаваше непременно да я вземеш. Проблемът при теб е, че мислиш само за себе си. Помисли си за горкия татко. Той обича тази кутийка с прахан и огниво.
Не казах нищо, защото не исках да влизам в спор. Знаех, че той греши. Татко искаше да взема кутийката с прахана и огнивото, сигурен бях в това.