Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— И тъй, казано с други думи — обобщи съдията Стангър, изплювайки няколко ситни късчета кубински тютюн, — защитата иска освобождаване под гаранция, като че имаме работа с непредумишлено убийство или убийство по непредпазливост.
— Точно в това трябваше да я обвинят — отговорих аз, — но нека бъдем наясно, ваша чест. Ще пледираме за невинност според член 782, алинея 3.
— Възмутително! — изрева Соколов. — Въпросната алинея засяга убийство при нещастен случай. Това е най-абсурдното твърдение, което съм чувал някога в съдебната зала.
— Широко ти е около врата — прошепнах му аз, после пак се обърнах към съдията. — Нещастният случай не е единственото оправдание за убийство, ваша чест. — Отново взех наръчника. Макар че го знаех наизуст, четенето пред съдията изглеждаше някак по-убедително. — Убийството може да бъде оправдано и следователно ненаказуемо, ако е станало „при злополука или нещастен случай, както и поради изблик на неудържим гняв при внезапно и застрашаващо предизвикателство“.
— Къде е избликът на неудържим гняв? — попита Соколов, изчервен като рак. — Къде е предизвикателството? Хари Бърнхард просто седял на бара и си пиел коктейла.
— Предизвикателството може да е било под формата на внезапен спомен — казах аз, подбирайки думите много внимателно. Внезапният спомен за изнасилване на клиентката ми може да е бил също тъй реален както самата действителност.
Може да е бил. Не лъжех, само увъртах.
— Има ли прецедент? — попита Соколов.
— Става дума за буквално прилагане на закона — възразих аз. — Всяка жена има законното право да се защити с оръжие при изнасилване. Следователно ако Кристина Бърнхард е вярвала, че в момента я изнасилват, то…
— Глупости! — ревна Соколов. — Законът изобщо няма това предвид.
Още няколко минути го слушах как беснее срещу новоизлюпените теории, с които лукавият Джейк Ласитър се мъчи да изкопчи пускане под гаранция. Накрая съдията го прекъсна с едно диригентско размахване на пурата.
— Добре, стига сте се дърлили и двамата. Запазете го за процеса. — Той записа нещо върху корицата на досието. — Този съд никога не е разрешавал освобождаване под гаранция в дело за предумишлено убийство. Обаче…
Много ми хареса това обаче.
— … установявам, че обвиняемата няма криминално досие, а мистър Ласитър повдига съществени, макар и твърде оригинални възражения. Молбата се удовлетворява. Определям гаранция от едни милион долара в брой или недвижими имоти.
Милион долара? Олеле! Ами че то е все едно да не разреши гаранция.
— Обвиняемата да предаде паспорта си и да не напуска област Дейд без разрешение на съда и прокуратурата.
Съдията Стангър удари с чукчето и се оттегли през задната врата към кабинета си. Още преди вратата да хлопне, пурата му вече димеше.
Соколов ме изгледа с крива усмивка и вдигна вежда.
— Умопомрачение и натрапчиви спомени, а Джейк? Умирам си да те чуя какви ще ги дрънкаш на делото.
Криси Бърнхард метна ръце около шията ми и ме млясна по бузата.
— Излизам ли от затвора?
— Само ако имаш ангел пазител. При това много богат.
От галерията към адвокатската маса се зададе някакъв непознат мъж. Беше на около четирийсет години, набит, със зализана назад черна коса, кафяв каубойски костюм и златна халка на едното ухо. Държеше чекова книжка.
Разбрах кой е още щом си отвори устата. Точно същия дрезгав, боботещ глас бях чул през съдбоносната вечер. А като се вгледах в него, открих, че Гай Бърнхард доста прилича на баща си. Тънки устни, дебел врат и малки свински очички. Гледката ме накара да осъзная какъв късмет е имала Криси да наследи майчините си гени, или както би казала баба, да се метне на майка си.