Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— В Телевизор?
Тя гледа конците и ги навива около малките картончета, за да се поберат обратно в Комплект.
— Знаеш ли какво? — подскачам аз. — Знаеш ли какво означава това? Той ходи в Телевизор. — Медицинската планета се е върнала, ама аз дори не гледам. — Стария Ник — казвам аз, за да не си помисли, че говоря за мъжа с жълтата каска. — Когато не е тук, през деня, знаеш ли? Той всъщност ходи в Телевизор. Ето как е взел безболяващите от магазин и ги е донесовал тук.
— Донесъл — казва Мам и става. — Донесъл, не донесовал. Време е за лягане. — Започва да пее: „Покажи ми пътя към дома“, но аз не се присъединявам.
Не мисля, че разбира колко изумително е това. Мисля за него през цялото време, докато си слагам пижамената тениска и си мия зъбите дори докато бозкам малко в Креватчо. Освобождавам си устата и казвам:
— Как така никога не сме го виждали в Телевизор? — Мам се прозява и се изправя. — Толкова гледаме, а никога не сме го виждали, как така?
— Той не е там.
— Ама шишето, той как го е взел?
— Не знам.
Казва го едно такова, странно. Мисля, че се преструва.
— Трябва да знаеш. Ти всичко знаеш.
— Виж, наистина не е важно.
— Важно е и ми пука! — почти изкрещявам аз.
— Джак…
Какво „Джак“? Какво означава „Джак“?
Мам се обляга на възглавниците.
— Много е трудно за обясняване.
Мисля, че може да обясни, само че не иска.
— Можеш, защото вече съм на пет.
Лицето й е обърнато към Врата.
— Там, където е било нашето шише с хапчета, наистина е магазин, оттам ги е взел, после ги е донесъл за Неделно лакомство.
— Магазин в Телевизор? — Поглеждам към Лавица да проверя дали шишето си е там. — Ама безболяващите са истински.
— И магазинът е истински. — Мам разтърква око.
— Как…?
— Добре, добре, добре. — Защо крещи? — Чуй ме. Онова, което виждаме по телевизията… са картини на истински неща.
По-изумително не съм чувал.
Мам е покрила уста с ръка.
— Дора е истинска наистина?
Маха си ръката.
— Не, извинявай. Голяма част от телевизията са измислени картини… например Дора е просто рисунка… но другите хора, онези с лицата, които изглеждат като мен и теб, са истински.
— Истински човекове?
Тя кима.
— И местата са истински, например фермите, горите, самолетите и градовете…
— Ааа, не. — Защо ме лъже? — Къде ще се поберат?
— Там. Навън. — Отпуска глава назад.
— Извън Стена на Креватчо? — Гледам Стена учудено.
— Извън Стая. — Сега пък сочи в другата посока, към Стена на Печка, пръстът й прави кръг.
— Магазините и горите се въртят в Открития космос?
— Не. Остави, Джак, не трябваше да…
— Да, трябваше. — Разтърсвам силно коляното й. — Кажи ми.
— Не днес, сега не мога да намеря правилните думи, за да обясня.
Алиса казва, че не може да обясни себе си, защото тя не е тя, знае коя е била тази сутрин, но оттогава се е променяла няколко пъти.
Мам изведнъж става и взема безболяващите от Лавица, мисля, че проверява дали са същите като онези в Телевизор, но тя отваря шишето и лапа едно, после още едно.
— Утре ще намериш ли думите?
— Осем и четирийсет и пет е, Джак, защо просто не си легнеш? — Връзва торбата с боклука и я слага до Врата.
Аз лягам в Гардеробчо, но съм съвсем буден.
Днес е един от дните, в които Мам я Няма.
Няма да се събуди както трябва. Тук е, ама не съвсем. Лежи в Креватчо с възглавниците върху главата си.
Глупавият Пиш се е изправил, натъпквам го надолу.
Изяждам си стоте овесени ядки и се качвам на стола, за да измия купата и Опарена лъжица. Много е тихо, когато спирам водата. Чудя се дали Стария Ник е идвал през нощта. Не мисля, защото торбата с боклука е все още до Врата, но може и да е, просто да не я е отнесъл?
Може би Мам не просто я Няма. Може той да й е стиснал врата още по-силно и сега тя…
Отивам суперблизо и слушам, докато чуя дишането. Само на един инч съм, косата ми докосва носа на Мам и тя слага ръка върху лицето си, така че се дръпвам назад.
Не се къпя сам, само се обличам.
Минават часове и часове, сто часове.
Мам става да пишка, но без да говори, с празно лице. Вече съм сложил чаша с вода до Креватчо, но тя само се мушва под Юрганчо.
Мразя, когато я Няма, но ми харесва, че мога да гледам Телевизор цял ден. Пускам го много тихо отначало и го правя по-високо малко по малко. Прекалено много Телевизор може да ме превърне в зомби, но днес Мам е като зомби, а дори не гледа? Дават „Боб Строителя“ и „Супер любимци!“, и „Барни“. На всеки ходя и докосвам за здравей. Барни и приятелите му много се прегръщат, тичам да се шмугна между тях, но понякога закъснявам. Днес е за една фея, която се промъква през нощта и превръща старите зъби в пари. Искам Дора, но тя не идва.