Императрицата на седемте хълма
- Автор: Куин Кейт, Куинн Кейт
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28--1338-5
- Переводчик: Емилия Ничева Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Императрицата на седемте хълма». Краткое содержание книги:
Мощната, просперираща и разрастваща се Римска империя достига своя зенит при управлението на император Траян – всеобщ любимец на народа. Но нито той, нито неговото управление могат да бъдат вечни...
Нетърпеливият и амбициозен Викс е бивш гладиатор, който се завръща в Рим, за да трупа богатство. Колебливата и свободолюбива Сабина е дъщеря на един от сенаторите, която жадува за приключения. Те са едновременно любовници и врагове, но това, което най-силно ги свързва е привързаността им към Траян. Безскрупулно амбициозната императрица Помпея Плотина има свои планове за съдбата на Сабина. А нейното протеже и смъртен враг на Викс – Адриан – вярва фанатично в пророчество, според което той трябва да е следващият владетел на великата Римска империя.
Когато Траян умира, съдбите на героите се преплитат в безмилостна вихрушка от желания и манипулации, която не само ще бележи техните съдби, но и тази на цялата Римска империя...
– Толкова си сладък, Викс – каза ми веднъж момичето от Британтия, което се погрижи за бойното ми кръщене. – Но не си от най-умните, нали?
Не бих я опровергал, но въпреки това Сабина ме караше да говоря.
– Брундизиум... – проточваше тя, подпряла брадичка върху дланта си в тъмнината. – Там си отрасъл, нали? Разкажи ми!
– Никога ли не ти се приспива? – прозях се.
– Не и когато има какво да науча. Детството ти е било много по-различно от моето. Разкажи ми някаква случка от детството си. Нещо забавно.
Замислих се.
– Бях на седем, разхождах се из Брундизиум и един плешив мъж в тога ме спря на улицата и ми предложи стриди за вечеря. Разбрах какво иска всъщност, но не смятах да пропусна безплатните стриди.
– Не! И какво стана?
– Оставих го да ме заведе в къщата си и след като се натъпках със стриди, той започна да прокарва ръка по бедрото ми. Стиснах показалеца и средния му пръст – показах как – и ги дръпнах в двете посоки. Докато пищеше и подскачаше из стаята от болка, аз избягах през прозореца.
– Това забавна история ли е?
– Беше смешно как се валяше по пода и ме ругаеше. Получи си заслуженото. Освен това пътьом откраднах и една много скъпа ваза.
– Варварин! – Сабина ме изгледа със светнал поглед. – Разкажи ми още нещо.
– Крадях всичко и от всички – глътки бира от чашите в кръчмата, сладкиши от кухните на господарите, монети от просяците. А когато станах на осем и продадоха мама в Рим, избягах от господаря си, за да отида при нея. Изминах сам-самичък целия път от Брундизиум до Рим. Примолвах се на каруцарите да ме откарат донякъде и крадях храна от уличните сергии.
– Брундизиум – произнесе замислено Сабина. – Искам да отида там. После може би ще се кача на кораб до Гърция. Адриан говори непрекъснато за Гърция.
– Адриан? – Обърнах се на една страна и я придърпах към гърдите си. – Има ли значение какво мисли този проклет подлизурко?
– Не е подлизурко – засмя се Сабина.
– Само дето непрекъснато ти лиже подметките – изръмжах. – Защо излизаш толкова често на разходка с него?
– Ако започна да отблъсквам всичките си ухажори, хората ще се замислят защо. Когато лъжеш, Викс – поучи го тя, – трябва да предоставяш на хората поводи за размисъл, за да не си задават други въпроси.
– Не е необходимо да се престараваш, нали? – настоях. – да го държиш под ръка, да свеждате глави над книгите...
– Ревнуваш ли? – подкачи ме тя.
– Не!
Може би малко. Сабина не даваше пет пари за ухажорите си, с изключение на двама – стеснителното патрицианско момче Тит, към което се беше привързала много, и трибун Адриан. Хилавият хлапак с виолетките не ме притесняваше – беше само на шестнайсет и едва събираше смелост да ѝ подаде по някой букет и да изпелтечи един-два комплимента. Адриан обаче... идваше поне два пъти седмично и със Сабина се разхождаха из градината, събрали глави. Говореха ли говореха и Сабина го наблюдаваше съсредоточено, както гледаше мен от възглавницата нощем.
– Не разбирам защо ревнуваш – Сабина нежно потърка нос в моя. – Мислиш, че Адриан ме засипва с комплименти? Последния път говорихме за архитектура, преди това – за гръцки философи, а преди това – за Елевзинските мистерии.
– Именно.
Все неща, за които не знаех нищо.
– Той говори предимно за Гърция – продължи невъзмутимо Сабина. – Непрекъснато ми повтаря, че Атина е центърът на цивилизацията, а не Рим. Може да разисква темата часове наред. Зад гърба му го наричат Гърчето.
– Аз го наричам безмозъчен кучи син и ще му го кажа в лицето.
Тя се засмя тихо в мрака.
– Искам да видя Атина. И Брундизиум. И десетки други места.
– Рим е достатъчно голям.
– А ти защо се върна в Рим? – облегна брадичка върху рамото ми и сините ѝ очи ми заприличаха на тъмни езера в тъмнината. – Родителите ти го мразеха.
– Аз не го мразя.
– Рим те пороби. Рим те принуди да се биеш за живота си на арената. Рим едва не те уби.
– Заради онзи безумец. Него го няма и няма причина да не се върна. Татко се опита да ме спре, но...