Битие [bg]

66.

Цена за приемственост

— Ъ-ъ-ъ, Тор, будна ли си? — изпращя радиото в мандибулата й и тя вдигна очи от доклада си, погледна през наблюдателницата и видя вързания Гавин да се носи далеч от кораба, до една дълбока яма, където се намираше скритата от слънцето разрушена корабостроителница. Заобиколен от роботи събирачи, Гавин изглеждаше почти като човек, ръководещ по-простите, непритежаващи граждански права машини.

Тор тракна със зъби.

— Да, намирам се в контролната зала и изпълнявам домакински задачи. Намери ли нещо интересно?

— Би могло да се каже. — Партньорът й отново говореше сардонично. — По-добре остави „Уорън“ на автопилот и домъкни хубавото си биологично дупе тук долу, за да хвърлиш едно око.

Тор потисна острия отговор и си напомни да запази търпение. Дори при органичните човеци юношеството не продължава вечно. Е, не винаги.

— Дупето ми е затворено в гел и титан, който е по-як от твоя лъскав гъз — отвърна тя. — Както и да е, идвам.

Полуразумният автопилот на кораба прие командата, а Тор побърза да се пъхне в скафандъра си — набор добавки, които лесно се закачаха за животоподдържащата й капсула — и тръгна към люка, все още раздразнена от насмешливото поведение на Гавин.

„Всичко си има цена — помисли си. — Включително инвестицията в бъдещето. Типът личност на Гавин е нов и трябва да се правят отстъпки. В дългосрочен план нашата култура ще стане тяхна. В известен смисъл ние ще продължим напред и ще се развиваме много след като ДНК стане отживелица.“

И въпреки това, когато Гавин се обади отново и саркастично се поинтересува какви телесни функции са я забавили. Тор се запита:

„Какво стана с изпълнените с обич машини?“

Не можеше да сподави носталгията си към дните, когато роботите дрънчаха, а компютрите изпълняваха заповеди.