Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
„Хм, ако не бях дърт особняк с трошливи кокали… — Джералд трябваше да си признае, че се наслаждава на безобидния, малко снизходителен начин, по който Джени флиртува с него. — Само внимавай. Куриерът се държи доста закрилнически към дъщерята на най-стария си жив човешки приятел.“
И като стана дума за вълка… Ето го най-сетне и него. Любимият на всички извънземен се плъзна в залата покрай един от рафтовете покрай стената. Куриерът на предпазливостта изчака количката му да спре и я пусна. Новото му роботизирано тяло се понесе към Джералд, задвижвано от тихи тласъци сгъстен азот.
„Странно как избра възможно най-простия дизайн. Само средство за придвижване, за да може да обикаля кораба. Без манипулатори и входно-изходни жакове. Сигурно след хиляди години в кристала е свикнал да общува със света само по един начин, чрез думи и образи.“
Това копие на Куриера на предпазливостта беше впечатано в куб със страна почти метър — един от първите експерименти на човечеството в използването на извънземната технология за симулации. Вече имаше опити за копиране и на човешки умове, макар че все още се водеха разгорещени спорове какво да се прави с техниката.
Естествено, Куриерът имаше и други копия. И при всяко следващо извънземният пратеник променяше симулираната си външност, превръщайки своята състояща се от четири части уста, която мнозина намираха за смущаваща, в нещо по-човекоподобно. Подобната на лента зрителна ивица също вече напомняше на нещо като земни очи. Гласът му вече бе адаптиран напълно. Куриерът говореше като местен, независимо дали използваше китайски, английски или друг език.
— Ето ме, Джералд. Съжалявам, че станах причина за забавяне на нещата. Вече можем да започнем.
„Милият той. Винаги всичко е заради теб, нали?“
Навремето Джералд сигурно щеше да погледне към телефона на китката си, за да види колко е часът, или щеше да извика часовник в контакт-ИИ лещите си. Сега просто знаеше с нужната точност колко време остава до Първата светлина.
— Не си причинил никакво забавяне. Имаме още минута — каза той на версията на извънземното същество, което бе пресякло толкова много парсеци, за да дойде на Земята с огън и късмет, та да предаде древното предупреждение. — Ела, запазил съм ти местенце.
Как е възможно вселената да изглежда едновременно претъпкана и пуста? Да започнем, като се върнем към онези учени и теоретици от края на двайсети и началото на двайсет и първи век.
Специалистите вече започват да се съмняват в старата мечта за междузвездна империя. Ако органични същества като нас някога успеят да пътуват между звездите, това ще бъде трудно, удивително и изтощително начинание. Някой и друг упорит вид може и да колонизира няколко десетки светове с биологичните си наследници. Може би дори малък участък от Млечния път. Но едва ли достатъчно, за да направи пробив в Парадокса на Ферми29.
По-голямата част от органиката трябва да си остане у дома.
Ами машините? Проектирани да „живеят“ в космоса, без да са им необходими запаси от въздух, храна и вода, разполагащи с безкрайно много време, роботите биха могли да издържат на скуката и опасностите на междузвездния полет. Изстреляни към някоя съседна система и забравени, докато пресичат Великата вакуумна пустиня.
Дори да се движат с много по-ниска скорост от светлинната, нима една зряла, дълговечна култура не може да си позволи да чака хилядолетия вълнуващи сведения за други светове? Нашата вселена като че ли има търпението на учител.
Но дори за сондите галактиката е ужасно голяма. Едно е да пратиш няколко сложни машини, способни да ремонтират самите себе си, да извършват научни наблюдения на няколко близки системи и да предават информацията у дома… и съвсем друго да изстреляш сонди към всяко интересно място! Подобно нещо би могло да обрече цивилизацията на бедност.
Какво е нужно? Някакъв начин да се изкара повече от инвестицията. Много повече.