![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
— Земните жители или ще ни открият, или не — отвръща сянката на моя аз. — Какво може да очаква с желание или страх една група древни машини от такава жизнена млада раса? Раса, стигнала дотук?
Вече зная, че човеците идват. Останалите ми сензори отдавна пият от бъбривите им мрежи. Вкусвам слънчевия вятър и се наслаждавам на йоните, които носи, и на острия привкус на примитивни космически двигатели. На плесенясалата миризма на деутерий. На песента на събуждането. Животът излиза от водната си утроба. За кратко време, докато вълната се пречупва, ще си имаме компания.
— Посрещача и Пратеника искат да предупредим хората за опасността, в която се намират — настоява Очакващата. — Можем да им помогнем!
Спорът ни е събудил някои от останалите. Нови филизи опипват с пръсти от свръхохладено електричество.
— Да помогнем… сега ли? — пита подгласът ми. — Възстановителните ни модули излязоха от строя след {m underline}Последната битка{m}. Открихме, че хората са еволюирали, едва когато откриха радиото. И беше станало твърде късно! Първите им излъчвания вече се разпространяват в смъртоносната галактика. Ако в района бродят разрушители…
— Търсачо, знаеш, че има и по-големи опасности. По-нови и по-смъртоносни.
— Да, но защо да безпокоим бедните създания? Нека се порадват на своя момент на ярко слънце и приключения.
О, НАИСТИНА СЪМ добър! Мъничкият изкуствен глас спори така добре, както го правех самият аз преди цяла вечност, възпирах необмислените действия на нетърпеливите си другари.
Посрещача се вмъква в мрежата. Усещам хладното му изразително електронно течение. Само че този път той е съгласен с мен!
— Земните създания нямат нужда да им се казва. Сами успяват да проумеят как стоят нещата.
Не че това ме интересува. Разкарвам субперсоната си и протягам в мрежата филиз от {m underline}Самия себе си{m}.
— Какво те кара да твърдиш това?
Посрещача посочва приемниците ни, събрани от древни останки.
— Ние засичаме бърборенето им, докато изследват този астероиден пояс. Един от тях, изглежда, е на път да разбере какво се е случило тук в далечното минало.
Самодоволният му тон се дължи на човешките теледрами. Но пък и създателите му са били ентусиасти, за които най-огромното удоволствие е било да кажат „здрасти“.
— Покажи ми — нареждам аз. Може би дългото ми очакване е приключило.
63.
Местопрестъпление
Астероидът бавно се завъртя, видяха се древни руини и Тор зяпна.
— Господи!
За двете години в Астероидния пояс беше помогнала за разкриването на пластове от загадка, заложена преди милиони столетия. Напоследък това означаваше откриване на странни извънземни руини. Никога обаче не беше попадала на подобно унищожение.
Тежката сянка, намираща се само на няколко километра от разузнавателния кораб „Уорън Кимбъл“, закриваше Млечния път. Древните сблъсъци бяха оставили вдлъбнатини и кратери по двукилометровата грамада. От едната страна изглеждаше като типично безименно парче скала и замръзнали газове. Това обаче се промени, когато слънцето изведнъж озари другата половина и показа назъбените усукани останки от катастрофа, случила се още когато динозаврите са бродели по Земята.
— Гавин! — извика тя през рамо. — Ела да видиш!
Партньорът й изплува през люка отгоре и се преобърна във въздуха. Краката му докоснаха магнитния под с тихо щракане.
— Какво има? Още убити бебета ли? Или сочещи към убийците улики?
Тор посочи и партньорът й също зяпна. По лъскавите му черти играеха отблясъци от прожектора, който осветяваше сцената пред тях.
— Да — каза Гавин. — Отново мъртви бебета, убити от някакъв триклет враг преди безброй години. „Изследователски и спасителни дейности Повлов“ може да направи добри пари от всеки труп.
Тор се намръщи. Бизнеспроучването беше малка част от причината да са тук, макар да помагаше да платят сметките.
— Не бъди отвратителен. Това са незавършени междузвездни сонди, унищожени преди векове, преди да бъдат изстреляни. Нямаме представа дали са били разумни машини като теб или просто инструменти като този кораб. Именно ти би трябвало най-малко да придаваш човешки облик на извънземни артефакти.
Гримасата на Гавин беше андроидски елемент на саркастично свиване на рамене.
— Ако използвам „отвратителна“ образност, чия е вината?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че органичните хора сте имали избор, когато сте си дали сметка, че „изкуственият“ интелект ще ви надмине. Можели сте да строшите машините, да зарежете прогреса…